— Разкарай се, Фред.
— Виждам, че си се схванал.
Той ядно стовари ръце върху клавишите.
— И си станал много докачлив — промърмори тя. — Ще си взема нещо студено от хладилника. Искаш ли и тя?
— Донеси ми една бира.
Изгледа го невярващо, тъй като когато работеше, Ник пиеше само кафе. Отиде в кухнята и докато отваряше бутилка безалкохолно, на вратата се почука.
— Арестуван си! — изрева Алекс Станисласки. — Защо държиш цял следобед любимата ми племенница закопчана с белезници за пианото?
— Имаш ли заповед за обиск, жалко ченге?
Алекс се засмя гръмко и стисна Ник в мечешката са прегръдка.
— Нямам нужда от разни смрадливи заповеди. Къде е жертвата, Лебек?
— Чичо Алекс! Добре, че дойде да ме спасиш! — Фреди изтича в дневната и се хвърли в ръцете му. — Беше направо ужасно! Цял ден ме тормози с тонове, полутонове и деветини.
— Спокойно, детето ми, аз съм тук. — Целуна я по челото, след което я отмести на ръка разстояние и я разгледа. — Бес каза, че си станала още по-хубава. Този тип тормозеше ли те?
— Да. — Фреди уви ръка около кръста на чичо си и лукаво погледна Ник. — Смятам да го съдя за работохолизъм. Не ми оставя секунда свободно време.
— Дотам ли е паднал? Добре, че дойдох да те освободя от всички тези мъки. Искаш ли да вечеряме заедно?
— С удоволствие. Ето кога ще ми разкажеш за твоето повишение, с което толкова се фука Бес.
— Хм, нищо особено — заекна смутено Алекс, което накара Ник да престане да свири и да му хвърли лукав поглед през рамо.
— А аз дочух друго. — Без да иска изсумтя, макар и съвсем приятелски. — Направили са те капитан.
— Още не е обявено официално. — Алекс го удари по рамото.
— Ето, отново станах жертва на полицейска бруталност. — Ник стана да си донесе бирата, тъй като Фреди я бе забравила. Взе една и за Алекс. — Винаги се държи така с мен.
— Помниш ли как те спипах под прозореца на магазина за електроника?
— Ама и ти като всички ченгета помниш като слон.
— Особено, когато става дума за разни хулигани. — Алекс удобно се облегна на пианото. — Много приятни звуци чух преди малко. Наистина ли работите заедно върху новия мюзикъл?
— Да, носят се подобни слухове — отвърна Фреди. — Само че Ник здравата е раздвоен: дали да се държи с мен като колега или като заместник на баща ми.
— Охо?
— Вчера ме проследил, когато бях на среща.
— Глупости. — Отвратен от себе си, Ник реши да наблегне на бирата. — Просто тя страда от манията, че вече е голяма.
Малко обезпокоен от вибрациите, които долови във въздуха, Алекс си прочисти гърлото.
— На мен ми изглежда достатъчно голяма.
— Да бе, нямам нищо против.
— Ник, нали разбра, че поканата се отнася и за теб? — Алекс реши да смени темата. — Бес ни кани на италиански ресторант.
— Не, благодаря. — Ник остави бирата и ловко прекара пръсти по клавишите. — Зает съм.
— Както искаш. Хайде, Фред. Умирам от глад. Писна ми да ловя престъпници.
— Идвам — каза тя. Нарочно се наведе и целуна Ник по бузата. — Чао, до утре.
Алекс изчака да излязат и премина право на въпроса.
— Какво става тук?
— Къде?
— Между теб и Ник.
— По-малко, отколкото ми се иска — заяви тя без заобикалки. И тъй като Алекс не помръдна от мястото си, слезе на платното, за да спре такси.
— Имаш предвид професионално или в личен план?
— О, в професионално отношение се разбираме прекрасно. В началото на следващата седмица обеща да покаже част от текста и музиката на продуцентите. Искаш ли да вземем метрото? — предложи накрая, след като никъде не видя таксиметрова кола. — По това време на деня е истински кошмар да се опитваш да хванеш такси.
Тръгнаха към близката станция на метрото.
— Тогава имаш предвид в личен план?
— Хм? Точно така. — Фреди се усмихна с благодарност. Залязващото слънце освети тъмната му коса и тя си помисли, че прилича на рицар, който се връща от битка. — Толкова се радвам, че съм при всички вас, чичо Алекс.
— И ние ти се радваме. В какъв точно „личен план“? — попита той, без да и позволява да се отклонява от въпроса, който го интересуваше.
Тя въздъхна тежко, но с чувство за хумор.
— Точно в такъв, от какъвто се страхуваш, чичо Алекс. Обичам те.
— И аз те обичам, Фреди. — Бързо я последва надолу по стълбите към станцията. — Виж, помня, че ти от малка си падаше по Ник.
— Нима? — Още по-доволна от разговора, Фреди започна да търси монети в портмонето си.
— Да, много беше сладка. Всички го забелязаха.