— Стават.
— Точно така. Само това ли ще ми кажеш?
— А ти какво искаше да чуеш?
Все едно, че ми вадят зъб — помисли си тя. — Както винаги.
— Например какво чувстваш.
Ник нямаше представа какво чувства. Тя се опитваше да го отведе в неизвестни за него области. И които никога не бе искал да изследва.
— Мисля — предпазливо започна той, — че стиховете са прекрасни. Стихове, които те сграбчват за сърцето. Сигурен съм също така, че когато зрителите си тръгнат от представлението, те дълго ще звучат в ушите им.
Фреди занемя. Изненада се, когато откри, че очите и са пълни със сълзи. Сведе поглед към свитите си в юмруци ръце.
— Не очаквах да чуя от теб подобен комплимент.
— Знаеш, че си талантлива, Фред.
— Да, и аз все това си повтарям. — Значително по-спокойна, вдигна поглед към него. Сърцето се преобърна в гърдите й. — Повтарям си много неща, Ник. Някои дори не съвсем верни. Но никога няма да забравя твоите думи.
Той не можеше да отмести поглед от лицето й и без да се усети тръгна към нея.
— Утре сутринта ще занеса на Валънтайн готовите парчета. А ти можеш да си починеш от мен.
— Чудесно. — Все едно, че не беше част от тялото му, неговата ръка се протегна и я изправи на крака. Единствената светлина в стаята идваше от малката лампа на пианото. Но не стигаше до тях и двамата останаха в полумрака.
— Не трябваше да се връщаш тук тази вечер.
— Защо?
— Защото прекалено много мисля за теб… И то не както преди.
— Всичко се променя — несигурно каза тя. — Даже хората.
— Но понякога не искаш да се променят — промърмори той, преди да сведе устни към нейните.
Този път не беше безумие. Вече бе подготвена за усещането, но сега то дойде бавно, дълбоко и отчаяно. Вместо да се разбушува, тялото й се отпусна и омекна като свещ, оставена прекалено дълго време запалена. Той почувства нейната невинност, която трептеше безпомощно прегръдките на неговата неутолена страст. Подсъзнанието му преминаха образи, които едновременно събудиха любопитството му и го ужасиха.
— Излъгах те — промърмори той и се отдръпна с усилие — Обещах, че повече никога няма да те докосна.
— Но аз искам да ме докосваш.
— Да зная. — Твърдо хвана ръцете й, поставени на раменете му — А аз искам веднага да се прибереш в хотела си Ще ти се обадя след срещата с Валънтайн.
— Не е вярно, искаш да остана — прошепна тя. — Искаш да бъдеш с мене.
— Не. — Поне това беше самата истина. Не искаше тя да остава, колкото и силна да бе страстта му — Ние сме от едно семейство Фред, и няма нищо лошо в това да работим заедно. Близките хора трябва да се поддържат Нямам намерение да унищожа приятелството ни. Ти също не го искаш. — Отдръпна се внимателно от нея. — А сега искам да слезеш долу и да помолиш Рио да ти повика такси.
Всички нервни клетки в тялото й бяха оживели. Ала въпреки обидата, не можеше да не забележи тревогата в очите му.
— Добре. Ник. Ще чакам да се обадиш. — Тръгна към вратата, но по средата на стаята спря и се обърна към него.
— Въпреки всичко, няма да престанеш да мислиш за мен, Ник. Ще мислиш непрекъснато. И нищо вече няма да е както преди.
Когато вратата се затвори след нея, той се наведе над пианото. Права е, призна и разтърка лицето си. Вече нищо няма да е както преди.
ПЕТА ГЛАВА
Никога големият неделен обяд у семейство Станисласки не протичаше спокойно и достолепно. Той започваше в ранния следобед, огласен от детски крясъци спорещите гласове на възрастните и кучешки лай. А откъм кухнята се носеха апетитни ухания.
Семейството постепенно се разрастваше, а старата къща в Бруклин изглежда се разтягаше като ластична, тъй като успяваше да събере всички на едно място. Децата пълзяха по пода или, стига да имаха желание, все се намираше кой да ги вземе в скута си. Износените килими бяха затрупали с камиончета, кукли, домино, „Не се сърди човече“. Когато настъпваше моментът да седнат на масата, Юри я разтягаше с допълнителни приспособления и всички се настаняваха около нея, тясно притиснати един до друг. Тогава настъпваше пълен хаос — всеки разговаряше с всеки, непрекъснато се предаваха прибори, подправки, чинии и купи с храна.
Къщата на Майкъл и Сидни в Кънектикът беше значително по-голяма, апартаментът на Рейчъл и Зак — по-удобен, в студиото на Алекс и Бес — с по-просторна трапезария. Но на никой не би му хрумнало да промени традицията и да престанат да се събират в тясната къща на Юри и Надя.
Докато се опитваше да се намести на вехтия диван между Сидни и Зак, Фреди реши, че това бе съвсем нормално, след като именно тук бе поставено началото на голямото семейство. За всички, независимо къде живееха или работеха, тук беше техният дом.