— Значи дошло е времето да й покажеш как се готви. Същото се отнася и за момчетата. Непременно ще ти дам рецептите на моята майка. Фреди, приготвяш ли пиле по киевски, както съм те учила?
— Да, бабо. — Фреди се усмихна лукаво на Бес. — Когато се настаня в новата квартира, непременно ще ви поканя с дядо да го опитате.
— Фукла — промърмори леля й.
В съседната стая стана много шумно — чуваха се викове за поздрав, посипаха се въпроси. Надя отвори фурната и надникна да провери какво ставаше с печеното.
— Пристигна и Ник — обясни тя. — Скоро ще седнем на масата.
Фреди се надигна, надявайки се, че се държи естествено и посегна към каната с виното.
— Лельо Бес, искаш ли нещо студено?
— С удоволствие ще изпия един сок. — Прехапала език между зъбите си от старание, тя съсредоточено режеше краставички. — Какво ли стана с мача?
— И аз това се чудех — промърмори Фреди.
Вратата на кухнята се отвори и на прага застана Ник. В едната си ръка държеше огромен букет маргаритки, с другата крепеше току-що проходилата си племенничка. Още едно дете се държеше за крака му.
— Извинявай, че закъснях. — Подаде на Надя букета и я целуна по бузата.
— Затова ли ми се подмазваш с тези цветя?
Той се ухили доволно.
— А постигнах ли целта си?
Надя се засмя.
— Предавам се. Сложи ги във вода. В най красивата ваза.
Без да се смущава от хлапетата, които здраво се бяха вкопчили в него, Ник отвори бюфета.
— Ще ги сложа в глиненото гърне. М-м-м, баба приготвя печено месо в повече — обяви той и се облиза към Лоръл, която висеше на кръста му. — Вкусно е като крехко малко момиченце.
Лоръл изпищя щастливо и още по-здраво стисна колана му.
— Ник, вземи ме. И аз искам на ръчички.
Ник погледна момченцето, което се държеше с две ръце за джинсите му и гледаше обидено отдолу нагоре.
— Почакай малко, Кайл, ей — сега ще си освободя другата ръка.
— Кайл, остави Ник на мира — обади се Бес и взе от Фреди чашата със сока.
— Мамо, той взе само Лоръл на ръчички.
— Ще дойде и твоят ред. — Ник натопи маргаритите във вода и се наведе да го вземе. Чак тогава се обърна към Фреди. — Здрасти, хлапе. Как си?
— Зависи какво ще ми кажеш. — Погледна го през стъклото на чашата. Да го вземат дяволите, толкова беше красив, както стоеше срещу нея, прегърнал децата, и я наблюдаваше с ведър и дружелюбен поглед. — Говори ли с Рийд?
— Не, нали е неделя — напомни й той. — Цялото семейството са или в Хемптън, или в Бар Харбър. Сигурно ще се обади след няколко дни.
Ала дотогава тя ще се е пръснала от напрежение.
— Не реагира ли по някакъв начин?
— Не.
— Поне обеща ли да прослуша записа?
Ник намести Кайл по-удобно и го погъделичкаха под брадичката, за да му достави удоволствие.
— Естествено, че го прослуша.
Непостоянният Кайл светкавично насочи любовта си към нов обект и протегна ръце към Фреди. С машинално движение, отработено в резултат на богата практика, Ник ловко го прехвърли на коленете й.
— И какво каза?
— Почти нищо.
Тя изсъска през зъби:
— Но все е казал нещо. Проявил е някакво чувство.
Ник сви рамене. Протегна се да си вземе морковче от чинията пред Бес, но тя го плесна по ръката.
— Стига де, Бес, кой щеше да забележи?
— Аз. В момента се старая като за презентация. Старая се да съчетая цвят, състав и форма. Ето, вземи този. — Подаде му обелен морков, който още не бе включен в украсата на салатата.
— Благодаря. Впрочем, Фред, защо не се отпуснеш за няколко дни и не се заемеш с новата къща? — Отхапа от моркова и задъвка замислено. Обичаше да наблюдава как се променят очите й — от спокойни и гладки като повърхността на езеро до пламтящи от гняв като буреносен облак, а долната й устна се издуваше ядно. — Иди и си купи някоя нова джунджурия. Веднага щом разбера нещо, ще ти се обадя.
— Значи просто да седя и да чакам?
Кайл облегна съчувствено главичка на рамото й и се ухили на Ник.
— Значи просто да седя и да чакам? — повтори детето и Ник се засмя.
— Точно това имах предвид. И си избий от главата тъпата мисъл сама да се обадиш на Валънтайн. Не ме интересува, че е стар приятел на семейството ви, аз не работя с връзки.
Нищо не можеше да възрази, тъй като точно това смяташе да направи.
— Не виждам с какво ще ни навреди…
— Не — твърдо каза той. Подаде й остатъка от моркова и излезе от кухнята с Лоръл.
— Инатлив, твърдоглав многознайко — мрачно промърморя Фреди.
— Многознайко — щастливо повтори Кайл. — Лельо Бес, нали няма нищо лошо да използваш връзки щом ги имаш?