Рейчъл затвори очи и потръпна от ужас.
— Не ми казвай. По-добре е да не зная всичко. — Опита се да извади главата на Гидиън изпод възглавницата, но се оказа, че там са краката. Въздъхна и го подхвана от другата страна. — А какво ще кажеш за Фреди и Ник?
— За съвместната им работа ли? Мисля, че е чудесно. — Зак изруга, когато набоде босия си крак на перката на разглобен самолет. — Да му се не види.
— Сто пъти съм ти казвала да си слагаш рибарските ботуши, когато влизаш в тази стая. Не питам за работата. Имам предвид любовната история.
Застанал на един крак, за да разтрие наранения си крак, Зак се вцепени от изненада.
— Каква любовна история? За кого говориш?
— За Ник и Фреди. Внимавай къде стъпваш, Мълдун.
Той бавно се изправи.
— За какво намекваш?
— За това, че Фреди е хлътнала до уши в Ник. А той си прибира ръцете в джобовете всеки път, когато тя се приближи до него. Все едно се страхува, че ако я докосне…
— Задръж малко. — Зак повиши глас и тя му изшътка да внимава. Тогава той я сграбчи за ръката и я измъкна в коридора. — Да не искаш да кажеш, че те двамата за започнали да проявяват интерес към…
— Искам да кажа, че отдавна са минали границата на обикновения интерес. — Развеселена, Рейчъл наклони глава и го погледна. — Какво ти става Мълдун? Да не се уплаши за малкото си братче?
— Не. Да. Не, разбира се. — Притеснено прокара ръка през косата си. — Сигурна ли си?
— Естествено, че съм сигурна. А ако престанеш да гледаш на Ник като на хлапак с хулигански забежки, сигурно и ти ще го забележиш.
Зак се облегна на стената.
— Като че ли и аз усетих нещо. Той реагира доста странно, когато тя излезе на среша с един приятел.
Рейчъл се изкикоти високо.
— Аха, значи ревнува. Жалко, че съм го пропуснала.
— За малко да ме удуши, че съм ги запознал. — Устните на Зак бавно се извиха в усмивка. След малко и той се смееше на глас. — Боже, какъв майтап. Фреди и Ник! Кой би могъл да предположи?
— Всеки, който има очи. Тя го обожава от години.
— Права си. Много е сладка и не се отказва лесно. Брат ми изглежда ще си има големи неприятности. — Погледна жена си. Косата й беше разбъркана. Халатът се бе смъкнал леко и разкриваше едното й рамо. Усмивката му се разшири. — И като говорим за любов, госпожо съдия, току-що ми хрумна една мисъл, която може да се хареса на съда.
Наведе се и прошепна нещо, което я накара да вдигне вежди и да се усмихне.
— Гледай ти, много интересно предложение, Мълдун. Искаш ли да го обсъдим в спалнята?
— Вече се бях уплашил, че никога няма да попиташ.
В просторната къща в Кънектикът Сидни се беше излегнала върху съпруга си. Сърцето й биеше като барабан в джунглата, кръвта й пееше в унисон с неговите удари.
Колко странно, мислеше тя. След толкова години още не можеше да свикне с усещанията, които този мъж постигаше с тялото й. И се надяваше никога да не свикне.
— Студено ли ти е? — промърмори той и погали голия и гръб.
— Подиграваш ли ми се? — Вдигна към него силещото си лице и посрещна погледа му на трептящата светлина на свещите. — Толкова си красив, Майкъл.
— Хайде, не започвай пак.
Тя се засмя и проследи с устни извивката на гърдите му.
— Обичам те.
— Е, това вече е друго. — Въздъхна доволно, когато тя се намести в извивката на лакътя му. Известно време останаха да лежат в блажено мълчание като наблюдаваха танца на сенките. — Мислиш ли, че скоро ще имаме сватба? — внезапно попита той.
Сидни не се учуди и не го попита какво имаше предвид. Въпреки че не го бяха обсъждали, веднага разбра за каква сватба говори мъжът й. И за кого.
— Ник още не знае нито какво чувства, нито какво да прави. А Фреди знае второто, но не е сигурна за първото — поне що се отнася до него. Много са сладки.
— Напомнят ми за друго време — замисли се той. — И за друга двойка.
Тя се отмести, за да го погледне и се усмихна.
— О, нима?
— Ти беше много упорита. Помниш ли колко време се съпротивяваше, милая?
— А ти беше изключително нахален и арогантен.
— Вярно е. — Майкъл изобщо не се обиди. — Ако не бях толкова нахален и арогантен, ти щеше да си останеш стара мома, женена за работата си. Направи се, че не усеща юмрука, който се заби в стомаха му. — Добре, че те спасих от тази ужасна съдба.
— Само че сега няма теб кой да спаси — заяви тя и отново се обърна към него.
В щастливо неведение за интереса, който бе предизвикала в семейството, Фреди вдигна току-що включения безжичен телефон в новото си жилище. Избра номера като почти танцуваше от вълнение. Баща й имаше лекции, но майка и беше в магазина за играчки.