— Мама — с троен пирует се премести от дневната в кухнята, — познай откъде се обаждам. Да. — Смехът й проехтя в полупразните стаи. — Апартаментът е прекрасен. С нетърпение чакам да го видите. Да, зная, на тържеството по случай годишнината на баба и дядо. Всичко е като приказка. — С танцова стъпка се приближи до старинния източен килим, който й беше препоръчала Сидни. — Да, видяхме се всички в неделя. Баба приготви печено в повече. Подарък ли? — Спря да бърбори щастливо и се заслуша в думите на майка си. — От татко? Не, няма да излизам. Какъв е подаръкът? Завъртя очи и отново затанцува.
— Добре, ще бъда търпелива. Да, получих чиниите. Благодаря ти. Даже ги подредих в кухненските шкафчета. Вече си купих най-необходимото.
Грабна една бисквита от чантата си, оставена на кухненския плот, и отново се върна в дневната.
— Не, искам да си купя ново легло. Нали ще ми запазиш стаята? Така ще се чувствам като че съм си у дома. О, предай на Брандън, че още не съм ходила на мач на „Янките“, но през следващата седмица и това ще стане. Обаче вече имам билет за балет.
Два билета, поправи се мислено тя. На всяка цена щеше да замъкне Ник със себе си или мътните го взели.
— На Кейти кажи, че ще запомня всеки пирует и фуете и после ще й разкажа. А, и на татко! Господи, колко много неща искам да споделя с вас. Когато ми дойдете на гости, сигурно ще ви промуша ушите — Изчакай така, някой звъни. Да, мама обеща с усмивка Фреди. — Разбира се, че ще погледна през шпионката преди да отворя. Само ме изчакай. Да? — извика по домофона.
— Госпожица Фредерика Кимбъл? Имате пратка.
— Дядо?
— А ти кого очакваше? — попита силен глас с украински акцент. — Франк Синатра?
— Качвай се, Франки. Апартамент 5D.
— Зная къде си, момиченце.
— Дядо е — обясни Фреди в телефонната слушалка. — Сигурно ще поиска да те чуе. — След това отиде да отвори и отново се върна на телефона. — Мамо, не можеш да си представиш колко е хубаво — имам просторен асансьор с метална решетка. А отсреща живее истинска поетеса — типична бунтарка срещу буржоазните условности. Облича се в черно, говори с превзето английско произношение — под него съвсем леко се усеща акцентът не Бронкс, — и подозирам, че изобщо не носи обувки. О, асансьорът спря на етажа. Дядо!
Юри не беше сам. След него вървеше Майкъл с огромен кашон.
— Тенджери и тигани — обясни той, когато стовари кашона на пода и вътре нещо издрънча. — Баба ти се уплаши, че нямаш в какво да готвиш.
— Благодаря. Говоря с мама по телефона.
— Дай да я чуя — бързо каза Майкъл и грабна слушалката на Юри стисна внучката си в здрава мечешка прегръдка.
Юри беше огромен мъж, който я прегърна така, като, че не се бяха виждали от години, а не от предишния ден.
— Как е моето момиченце?
— Фантастично. — Дядо й миришеше на ментови бонбони, тютюн и пот — съчетание, което тя от дете свързваше с нещо домашно и сигурно. — Ела да ти покажа апартамента.
Юри си намести колана, подви устни и критично огледа дневната.
— Имаш нужда от етажерки.
— Ами всъщност — Фреди го прегърна през кръста и невинно запърха с мигли, — мислел да потърся някой познат дърводелец и ако ти имаш свободно време…
— Аз ще ги направя. А къде са мебелите?
— Купувам ги едно по едно.
— В работилницата имам една маса, която много ще ти подхожда.
Отида да провери уплътняването на прозореца и дали черчеветата се движат свободно.
— Добре — забеляза одобрително и тръгна към кухнята да погледне състоянието на прозорците и первазите в кухнята, но в коридора се натъкна на Ник, който тъкмо влизаше. — Здрасти — поздрави го Юри. — Сигурно идваш да помогнеш за разопаковането на кашоните.
— Нищо подобно. — Ник натика в ръцете на смаяната Фреди пищна бяла теменужка и обяви: — Подарък за новата къща.
Тя така се трогна, все едно, че бе паднал на колене и й бе подарил диамантен пръстен в кутийка, облицована с кадифе.
— Много е красива.
— Сетих се, че обичаше цветя. Не е зле да имаш поне едно. — Ръцете му веднага се скриха в безопасното пространство на джобовете, а очите му обиколиха помещението. — Нали уж си беше намерила скромна малка квартира?
Беше поне два пъти по-голяма от неговия таван. Поклати глава недоумяващо. Типично за богатите и привилегированите.
— И никога не оставяй отключено.
Тя повдигна вежди учудено.
— Нали не съм сама.
— Папа, Таш иска да те чуе — обади се Майкъл. — Фред, имаш ли нещо разхладително?
— Да, в хладилника — отвърна тя, без да откъсва поглед от Ник.
— Значи, дойде да огледаш апартамента и да ми представиш списъка с изискванията на Лебек, така ли?