Ник се обърна към нея и я прониза с поглед. В очите му проблесна нещо опасно — все едно беше готов да я нареже на филийки.
— Само не ми се фукай с образованието си, Фред. Нито колежът, нито връзките могат да те направят поет или композитор. Сега ще те пусна да си вървиш, но държа де си отработиш тези няколко часа, когато се освободиш.
— Значи ти ме пускаш. — В гласа в прозвуча ръмжене — мрачно и гневно. — Ти, невъзпитан и самодоволен грубиян! Досега си ми причинил само огорчения. Сама мога да реша кога да почивам и нямам нужда от твоето благоволение. Ако не си доволен от трудовите ми навици или от стиховете ми, оплачи се на продуцентите.
Прелетя през стаята като ураган като по пътя грабна чантата си.
— Къде си хукнала, по дяволите?
— Да си лакирам ноктите — сряза го тя и се опита да мине през вратата, но той успя да я хване.
— Още не сме свършили. Сядай и прави това, за което ти се плаща.
Фреди се опита да се отскубне от него, но после реши да запази достойнството си и да жертва свободата.
— Хайде да си изясним някои неща. Ние сме съдружници, Никълъс. Което означава, че ти не си ми началник. И не се заблуждавай от факта, че досега се отнасях снизходително към навика ти да ми навикваш.
— Ти си се отнасяла снизходително към мен! — повтори той като наблягаше на всяка дума.
— Точно така. И поощрявах твоите меркантилни наклонности, мърлявщина и отвратителния ти навик да спиш до обяд. Търпях всичко това само защото го оправдавах с таланта ти. Съгласих се да работя в тази кочина, изцяло приспособих времето си така, че на тебе да ти е удобно. Даже се постарах да направя нещо стойностно от второкачествени мелодии. Но повече няма да понасям никакви злобни забележки, оскърбления или заплахи.
Очите му вече пламтяха от гняв. При други обстоятелства тя сигурно щеше да се възхити на златистите отблясъци в тях.
— Никой не те заплашва. Поне засега. И ако смяташ; че си се разтоварила достатъчно, седни да си довършим работата.
Фреди заби лакът в ребрата му, като си спомни как я беше учил да използва тежестта на тялото си, когато удря. След това отвори широко вратата, а той започна да ругае.
— Върви по дяволите — заяви тя и за тръшна вратата под носа му.
Ник за малко не хукна след нея. Но се отказа, тъй като не знаеше какво предпочита — да я удуши или да я завлече в леглото. И в двата случая щеше да постъпи глупаво.
Какво му става на това момиче? — чудеше се той. Разтри удареното място и се върна при пианото. Откакто я познаваше, винаги е била кротка, даже малко срамежлива и с приятен характер като слънчев изгрев.
Ето какво се получава — реши накрая, — когато едно сладко момиченце порасне и стане жена. Малко конструктивна критика — и пред теб се изправя истинска усойница.
Да му се не види, песента на хора наистина трябваше да се преработи. Стиховете определено бяха под възможностите й. А, както той бе готов да признае, при нормални обстоятелства възможностите й бяха впечатляващи.
Замислено пробяга пръсти по пианото. Е, може би не и го беше казвал. Или не направо. Да, но тя много добре знаеше какво изпитва той. Длъжна беше да знае.
Окончателно отвратен от себе си, разтърка челото си с ръка. Може би малко беше прекалил с нея, но тя наистина имаше нужда някой да и стегне юздите. Цял живот е била глезена и обожавана. Личеше си дори по това, че винаги отдаваше предимство на светските ангажименти пред работата.
Колко време е необходимо на човек, за да си подреди жилището? След като се изнесоха Рейчъл и Зак, той си оправи къщата за по-малко от два часа.
Ник се намръщи и замислено огледа стаята. Наистина беше малко разхвърляно — но така беше по-уютно. Веднага се виждаше, че тук се живее.
Не, тя беше права. Жилището му е истинска кочина. Отдавна мислеше да почисти и разтреби, но нали скоро пак щеше да се омърля. Тогава какъв смисъл имаше да си губи времето? Един ден щеше да боядиса стените и да изхвърли счупения стол.
Никак не беше сложно. Спокойно можеше да го свърши през почивните дни. Нямаше претенциите да превърне тавана си в палат като онзи, в който се бе настанила Фреди само на няколко преки оттук. Ник навсякъде можеше да работи.
Най-много се вбесяваше при мисълта, че колкото повече време прекарваше тук, толкова по-неугледен и мърляв му изглеждаше собствения му таван. Но и така да е, това си бе негов проблем и тя нямаше никакво право да коментира начина му на живот.
Взе твърдо решение да престане да мисли за нея и седна на пианото. Изсвири два такта и лицето му отново помръкна, Да му се не види, мелодията наистина беше куха.