Той застана до вратата и кимна като видя инструмента. Тъмното дърво блестеше на ярката слънчева светлина.
— Намерила си му най-подходящото място.
Тя понечи да възрази, че Ник го беше избрал, но премълча и само поклати глава.
— Навсякъде щеше да изглежда добре.
— Няма ли нещо друго, освен храна за зайци? — попита Брандън, който излезе от кухнята, захапал парченце целина.
— При мен ще получиш само това. Но довечера на тържеството можеш добре да се натъпчеш.
— Мамо, татко! — извика Кейти от спалнята. — Елате да видите. Тук има нещо за сефтосване.
— Говори за леглото — обясни Фреди на смаяните си родители. — Едва вчера го докараха.
Новото и легло беше като излязло от вълшебна приказка. Огромно, с табли от ковано желязо, боядисаш в светло зелено — като патина, потъмняла от времето. Металните решетки се извиваха в изящни полукръгове, от която се подаваха цветя и летящи екзотични птици.
— Уау — беше единственият коментар, който успя да изрече Брандън, тъй като устата му беше пълна с презряната храна за зайци.
— Прекрасно е, нали? — Фреди с обич погали метала и покривката с цвят на слонова кост.
— Ще се чувстваш като приказна принцеса — тихо промълвя Наташа.
— Точно така. — Фреди цялата засия. Само майка й разбираше от какви чувства се бе ръководила при избора си. — Дядо лично ми направи етажерки за статуетките, които ми подари чичо Мик, когато бях малка. А огледалото открих съвсем случайно в един антикварен магазин в центъра. — Погледна с гордост украсената с цветове на хала метална рамка, която обрамчваше овалното огледало и се намръщи като забеляза кашони на пода.
— Само че нямам бюро.
— Свършила си огромна работа за по-малко от месец — изтъкна Спенс. Прониза го тиха болка в гърдите. Знаеше, че никога нямаше да се освободи от нея — беше се появила, откакто малкото му момиченце се беше отделило от тих. В същото време изпитваше и гордост, която пролича в погледа му, когато я прегърна през раменете. — Чух, че двамата с Ник напредвате с мюзикъла.
— Малко или много. — Усмихна се пресилено и отиде в дневната, където Брандън се бе налегнал на дивана, а Кейти тичаше от прозорец на прозорец с надеждата отново да види балерините в студиото отсреща.
— Трябва да се преоблека за тържеството — съобщи Фреди малко по-късно, след като всички много подробно бяха разгледали апартамента и си разказаха кой какво е правил напоследък. — Искам да отидем в бара по-рано. Татко, у теб ли са билетите?
— Да, ето ги. — Той потупа с ръка горния джоб на сакото ся. — Два самолетни билета за Париж с неуточнени дати и резервация за младоженски апартамент в „Риц“.
— Маман и папа в Париж — промърмори Наташа. — След всички тези години отново ще се върнат в Европа. И то като младоженци.
Спенс нежно погали стегнатите тъмни къдрици на жена си.
— Е, не е толкова вълнуващо, колкото да прекосиш планината с каруца.
— Вярно е. — Тя се усмихна. Никога нямаше да забрави как бяха избягали от Украйна, особено страха и смразяващия студ. — Не бих се учудила, ако се окаже, че го предпочитат. — Няколко пъти през последния час забеляза тревогата, която преминаваше като сянка през очите на Фреди. — Спенс, вие с децата можете да тръгвате. Виж дали Зак и Ник нямат нужда от помощ. — Наташа се усмихна, изпращайки мълчаливо послание на мъжа си. — А ние с Фреди ще останем да се нагласим за тържеството.
Спенс ги изгледа с любопитство, но нищо не попита и само кимна послушно.
— Изглежда тук има женски заговор. Запази ми първия танц — каза той и целуна жена си.
— Винаги е за теб. — Наташа търпеливо избута по-малките деца през вратата, след което с удоволствие прие чашата вино, която й подаде Фреди.
— Какво ще си облечеш за довечера?
— Купих си нова рокля с надеждата, че ще бъда най-съблазнителната жена на тържеството. — С гордост разгледа майка си. Възхищаваше се на екзотичната й циганска красота, подчертана от яркочервената копринена рокля. — Но след като те видях, смятам скромно да се задоволя с второто място.
Наташа се засмя гърлено и отиде в спалнята.
— Не споменавай пред баща си, че имаш намерение да изглеждаш съблазнителна. Като нищо може да припадне.
— Ала иначе го прие добре, нали? Имам предвид преместването.
— Мъчно му е за теб. Понякога се качва горе и отваря вратата на стаята ти. Все едно очаква да те види там — при това с опашчици. Да си призная, и на мен ми е мъчно — призна Наташа и седна на леглото. — Но в общи линии се отнася нормално. Даже повече. Той — всъщност и двамата, — много се гордеем с теб. Не само заради музиката, но и за това, че вече си голяма.