Наташа искрено се смая, когато Фреди тупна до нея на леглото и горчиво се разплака.
— О, обич моя, милото ми дете, какво се е случило? — Прегърна я и започна да я утешава. — Хайде, миличка, кажи на мама какво има.
— Извинявай. — Фреди се отпусна на любимото рамо и продължи да плаче. — Сигурно съм преуморена, тъй като през целия ден бях много заета — всъщност, през цялата последна седмица. Освен това сега започвам да си подреждам живота. А може би съм доста разглезена.
Наташа се отдръпна обидено и внимателно я изгледа.
— Разглезена ли? Изобщо не си разглезена! Откъде ти хрумна тази глупост?
— Не откъде, а от кого. — Засрамена от себе си, Фреди започна да търси из джобовете си хартиена кърпичка. — О, маман. Днес се скарахме с Ник. Беше ужасно.
Естествено — помисли си Наташа и тихо въздъхна. — Веднага трябваше да се досетя.
— Често се караме с хората, на които държим, Фреди. Не го приемай толкова сериозно.
— Не беше обикновени караница, както преди. Наговорихме си ужасни неща. Той изобщо не ме уважава като личност и не ме разбира. Смята, че съм дошла в Ню Йорк само да си поиграя на либретист и ако нещо объркам, вие с татко веднага ще ми се притечете на помощ.
— Точно така ще постъпим, ако се наложи. Нали затова е семейството. Не бих казала, че не си силна или самостоятелна само защото има кой да ти протегне ръка при нужда.
— Да, така е. — Фреди се почувства по-добре, когато го чу от устата на майка си. — Според него обаче… О, какво ме интересува какао мисли този човек! — отчаяно извика Фреди. — Но го обичам. Толкова много го обичам.
— Зная — нежно каза Наташа.
— Не, мама. — Фреди си пое дъх, за да се успокои и я погледна в очите. — Не е същото, както с Брандън и Кейти, или с братовчедите. Обичам го истински.
— Да, зная. — Наташа усети болка в гърдите и приглади с ръка разбърканите й коси. — Нима очакваше, че няма да го забележа? Още преди години ти престана да обичаш Ник, както обичат децата. А това винаги боли.
Поуспокоена, Фреди отново отпусна глава на рамото на Наташа.
— Не знаех, че е нормално. По-рано беше толкова лесно да го обичам. — Подсмъркна жално и се усмихна. — Виж на какво приличам. Рева като малко момиченце.
— Изпитваш чувства, нали? Значи имаш право да ги проявяваш.
Фреди неволно се усмихна, тъй като само преди няколко дни тя самата беше казала същото на Ник.
— Е, днес следобед определено ги проявих. Нарекох го невъзпитан и самодоволен грубиян.
— Значи е точно такъв.
Фреди се задави от смях през сълзи и стана. Започна да обикаля из стаята.
— Глупости. Да, такъв е, но също така е мил, благороден, щедър и нежен. Понякога не е лесно да видиш всичко това през черупката, зад която се крие.
— Знаеш, че животът му не е бял лесен, Фреди.
— Да, за разлика от моя. — Фреди нежно докосна фигурката на Спящата красавица, подарък от Майкъл. — С огромни усилия татко се постара да ми осигури дом, какъвто трябва да има всяко дете. След това се появи ти и довърши започнатото от него. Ти и всички Станисласки, Зная, че Ник беше вече голям, когато го приехме в семейството и че годините, прекарани на улицата, са му оставили белези. А аз го обичам целия — с всичките му достойнства и недостатъци, маман.
— Тогава трябва да приемеш цялата личност.
— Да, напоследък и аз мисля така. Всичко съм обмислила — призна тя и се усмихна лукаво. — Отдавна имам внимателно съставен план. Но не е лесно да убедиш един мъж да се влюби в теб.
— А ти искаше да е лесно?
— Да, исках, поне в началото. Сега вече не зная нито какво искам, нито как да го постигна.
— Все пак има едно нещо, което не изисква особени усилия. — Наташа стана, взе смачканата кърпичка от ръката на дъщеря си и й избърса очите. — Бъди такава, каквато си. Бъди вярна на сърцето си. И имай търпение. — Засмя се, когато Фреди иронично завъртя очи. — Зная, колко мразиш да бъдеш търпелива. Но е важно, Фреди.
— Виждаш какво се получава, когато отстъпиш назад, вместо да вървиш напред. А ако той сега се върне при теб, ще получиш онова, което искаш.
— Значи търпение. — Вече окончателно успокоена, Фреди въздъхна с престорен драматизъм. — Поне си заслужава да опитам. — След това вдигна глава и попита: — Мамо, вярно ли е, че обичам да командвам?
— Малко.
— А мислиш ли, че съм голям инат?
Наташа едва се въздържа да не се изсмее.
— И така може да се каже.
На Фреди също й стана смешно, но все пак попита:
— А това хубаво ли е или е лошо?
— И двете. — Наташа я целуна по носа. — Аз лично не бих се отказала нито от едното, нито от другото. Една влюбена жена има нужда да командва, а още повече — да бъде упорита. Сега иди да си измиеш лицето. Направи се красива и го накарай да страда.