— Прекрасна идея.
Ник реши да не демонстрира справедливия си гняв. В края на краищата това беше празникът на Надя и Юри и той нямаше да го разваля със словесни престрелки с Фред.
Макар тя да го заслужаваше.
И може би — но само може би, — Ник се чувстваше малко виновен. Особено, когато слезе долу и видя колко много време и усилия бе вложила, за да създаде празнична атмосфера в заведението. Ако някой се беше сетил да го събуди, и той щеше да помогне. Леко удари с пръст белите сватбени звънчета, окачени на бара и те издадоха мелодичен звън.
Самият той никога не би се сетил за сватбени звънчета. Нито за огромните кошници и букети с цветя, които изпълваха помещението с цветове и свеж аромат. Както и за гълъбите с истински пера, които висяха от тавана, нито за сребърните свещници на всички маси.
Сигурно й е отнело доста време, докато набави украсата, предположи той. Затова може би трябваше да се отнесе с повече снизходителност, когато се нахвърли срещу него или към вечно разсеяния й поглед.
Хайде, от него да мине, този път щеше да й прости, реши Ник, изпълнен с благородство.
— Хей, Ник, опита ли кюфтенцата?
Обърна се и се усмихна криво на Брандън.
— Не. Тъкмо протегнах ръка и Рио размаха сатъра.
— Така е, защото ме обича повече от теб. — С лукава усмивка Брандън хапна едно кюфтенце, забодено на клечка за зъби. — Хей, а сефтоса ли новото легло на Фред?
— Какво? — Гласът му прозвуча пискливо от чувство за вина, страх и таен копнеж. — Не, разбира се. Че откъде накъде?
— Истинско произведение на изкуството. Просторно като езеро. — Брандън се изкатери на едно от столчетата пред бара и — според собствените си представи се усмихна изключително чаровно. — Ник, а какво ще кажеш за една бира?
— Щом това не те дразни, с удоволствие ще си взема.
— Имах предвид да ме почерпиш — обиди се Брандън, когато Ник си отвори кутия бира.
— Няма проблеми, хлапе. Всеки има право да помечтае. — Ник се обърна към вратата, за да види кой влиза. И искрено благодари на Бога, че не се задави.
Наташа беше ослепителна — истинска циганска красавица в пищна червена рокля, но Фреди беше тази, която събра очите му.
Все едно бе облечена в лунна светлина. Роклята беше сива, но грееше и танцуваше със сребърно сияние. А Фреди се приближаваше с плавна стъпка, като че ли стъпваше по вълни. Семплата извивка на деколтето лодка и набраната в кръста кройка на роклята подчертаваха нежната й крехка фигура. А косата й — свободно пусната, пухкава и леко разрошена — го караше да си мисли, че току-що се бе надигнала от леглото с размери на езеро, което му бе описал Брандън.
Наташа веднага дойде да го прегърне, но Фреди само се усмихна отдалеч като избягваше да го гледа в очите.
— Имаш нов костюм? — попита го небрежно тя, тъй като се усети, че трябваше да каже нещо, а от няколко секунди не отделяше поглед от ревера на сакото му. Костюмът беше хубав, но тя за нищо на света нямаше да го признае.
— Реших, че събитието го заслужава.
Но не и да си сложиш вратовръзка, отбеляза Фреди наум. Отиваше му и разтворената яка на черната риза, и бирата в ръката, и дръзкият блясък в очите, който тя забеляза, когато най-после се реши да го погледне. Сви безгрижно рамене с надеждата, че успешно е прикрила истинските си мисли: колко красив и опасен изглеждаше Ник. Този човек не заслужаваше комплименти след всичките си безобразия от днешния следобед.
— Много добре изглеждаш — обади се Наташа.
— Благодаря.
— Всичко е идеално. Много ми беше приятно да се занимавам с украсата — заяви Фреди и се огледа да провери дали всичко си е на мястото.
— Доста си се постарала. — Според Ник това беше тактичен начин да развее белия флаг на примирието. Но тя само му хвърли празен поглед през рамо. — Изглежда страхотно — продължи той, съжалявайки, че не може да си държи езика зад зъбите. — Сигурно ти е отнело доста време.
— Според някои, глезла като мене разполага с предостатъчно свободно време. Брандън, ще ми подадеш ли ръка? Чичо всеки момент трябва да доведе баба и дядо.
— Няма да ги доведе — промърмори Ник на бирата си.
— Какво намекваш? Разбира се, че ще ги доведе. Всичко съм уредила.
— Да, но аз промених твоите нареждания — рязко отвърна Ник и добави по-учтиво: — Поръчах лимузина.
Тя примигна.
— Лимузина?
— Да. Някой ми подхвърли тази идея. — Ник изсумтя презрително. — В края на краищата хората имат годишнина от сватбата. Не отиват просто на вечеря.