Фреди издаде нечленоразделен гърлен звук, което накара Брандън да извие учудено вежди като майка си.
— Сега вече кръв ще се лее — промърмори той и се наведе напред, за да се наслади на скандала.
— Много мило от твоя страна, Никълъс. — Гласът на Фреди отново бе хладен и овладян. Брат й въздъхна разочаровано. — Сигурна съм, че баба и дядо ще оценят жеста ти. Но не се изисква нито време, нито големи усилия да вдигнеш телефона и да поръчаш кола. А сега отивам да помогна на Рио.
И се изнесе с валсова стъпка. Поне така се стори на Ник. Отмести бирата, мърморейки си под нос. Изглежда се очертаваше една безкрайна и тягостна нощ.
СЕДМА ГЛАВА
За съжаление, Фреди не можеше да се сърди дълго на Ник. Все пак, реши засега да стои настрани от него. А при положение, че в бара беше пълно с хора, това никак не беше трудно.
Ала не можеше да си затваря очите пред това, което беше направил за дядо й и баба и.
Слава Богу, нямаше много време за подобни терзания. Непрекъснато някой вдигаше тост, а през останалото време Фреди или добре си похапваше, или ставаше да танцува.
Не че Ник я покани. Въпреки че непрекъснато танцуваше с нейните лели, с майка й, с Надя. И, разбира се, с неотразимата Лорелай.
Е, щом беше решила да се държи надменно с Ник, щеше да издържи докрай.
— Страхотно тържество! — извика Бен право в ухото й.
— Така е. — Усмихна му се тъжно, когато я поведе към претъпкания дансинг. — Радвам се, че дойде.
— Никога не бях пропуснал подобно събитие. Отдавна познавам тъстовете на Зак. Невероятни хора.
— Вярно е. — Малко се развесели, когато забеляза с какво усърдие Алекс въртеше майка си във вихъра на танца. — Наистина са прекрасни.
— Тъкмо смятах. — Бен пропусна един такт, спъна се и я настъпи. — Извинявай, забравил съм на какво са ме учили в курса по танци.
— Добре се справят. — Ала за малко да й счупи китката, докато я въртеше като ръчка на кладенец, отброявайки такта. За да го отвлече от мисълта за танца и да си спаси ръката, Фреди се залови за първата тема, която й хрумна. — Опита ли храната? Този път Рио е надминал самия себе си.
— Искаш ли да си вземем нещо за хапване?
Само я погледни — мрачно мислеше Ник и не отделяше свиреп поглед от Фреди, докато Лорелай се увиваше около него като лиана. — Как само флиртува с Бен. Всеки нормален мъж — дори Бен! — би трябвало да е достатъчно интелигентен, за да забележи, че на нея изобщо не й пука за него. Просто го води за носа. Типична женска.
— Ник, слънчице — сладникавият глас на Лорелай наруши потока на мисълта му. Неговата дама гледаше обидено. — Ти изобщо не ми обръщаш внимание. Имам чувството, че танцувам сама.
Отправи й чаровна усмивка, която накара дори опитната Лорелай да повярва, че мисли само за нея.
— Тъкмо си помислих, че е крайно време да проверя какво става на бара.
— Нали преди пет минутки ходи да проверяваш. — Лорелай кокетно се на цупи. Добре знаеше кога не получава полагащото й се внимание и го приемаше философски. При привлекателен мъж като Ник конкуренцията винаги беше голяма. — Тогава нали ще ми донесеш чаша шампанско?
— Веднага. — Ник я пусна с облекчение. Цяла вечер се увиваше около него като отровен бръшлян. А подобно обсебване го предизвикваше колкото може по-скоро да се отърве от нея.
Истината бе, че те просто не си подхождаха. Ник не смяташе, че ще й разбие сърцето, но от горчив опит знаеше, че жените се отнасяха зле дори към най-тактичното предложение за раздяла.
Трябваше да се освободи от нея много внимателно. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Естествено, за нея.
Тази мисъл го накара да се почувства като истински алтруист и да изпита невероятно облекчение. Ето защо отвори нова бутилка шампанско.
— Защо само онази машина свири музика на нашето тържество? — Юри сграбчи Ник в прегръдка, която би могла да повали и гризли. — Ти пианист ли си или лукова глава?
— Естествено, че мога да свиря на пиано, но сега отговарям за напитките.
— Искам музика от моето семейството. В края на краищата, на кого е това тържество?
Само някой много по-корав от Ник Лебек би могъл да устои на молбата на Юри.
— Твое, папа. Желанието ти е закон за мене. Ето, вземи. — Подаде на Юри чашата с шампанското. — Не, не е за теб. — Ник се засмя и посочи към другия край на помещението. — Виждаш ли онази брюнетка? Онази, с големите очи?
Юри се ухили щастливо.
— Как бих могъл да я пропусна?
— Би ли й занесъл шампанското, ако обичаш. Обясни й, че си ме накарал да посвиря. И да не си посмял да я прелъстяваш, разбра ли?
— Ще гледам да се държа прилично. — С тези думи Юри хукна с игрива стъпка към Лорелай.