Ник реши да си достави удоволствие и започна да си пробива път към пианото. Но усмивката му помръкна, когато видя, че там вече се бе настанила Фреди. — Седнала си ми на мястото.
Тя му отправи мълниеносен поглед, с който недвусмислено показа, че не по-малко от него беше недоволна от развоя на събитията.
— Искат да им посвирим заедно.
— Обаче има само един стол.
— Все пак това е тържеството на папа, нали?
Ник за малко да се изсмее, когато чу същите думи, но се въздържа.
— Да, никой не спори по този въпрос. Мръдни малко. — Седна, като внимаваше да не докосне бялото й като сметана рамо и се обърна към другия край на клавиатурата.
— Какво поръчаха?
— Коул Портър или Гершуин.
Ник изскърца със зъби и изсвири началните акорди на „Копнея да те прегърна“.
Фреди сви равнодушно рамене и го последва. След двайсетина минути тя вече изпитваше удоволствие от музиката и забрави, че беше решила да се държи надменно.
— Не е ли много старомодно?
— Обожавам музиката от четирийсетте години.
— Хм. — Фреди автоматично премина след него в темпото на буги-вуги.
Ник винаги се възхищаваше на бързината, с която тя бе готова да го последва при всяка импровизация. А парфюмът й направо го побъркваше.
— Ако искаш, можеш да си дадеш пет минути почивка. И сам мога да се оправя. Горкият Бен може да се почувства изоставен.
— Бен ли? — Фреди го изгледа недоумяващо. — А, да, Бен. Ще го преживее. Но ако искаш, ти си почини. Горката Лорелай сигурно страда без теб.
— Тя не е от обсебващия тип жени. — За да прикрие лъжата, Ник рязко смени темпото, с надеждата да я обърка. Ала тя го последва с лекота.
— Нима? А аз си помислих обратното като я гледах как се е вкопчила в теб. Нищо чудно, някои мъже сами си го… — Прекъсна, тъй като избухнаха ръкопляскания. — Само ги погледни. — Фреди се засмя весело, когато видя Надя и Юри да танцуват румба. — Нали са прекрасни?
— Да, най-прекрасните дядо и баба на света. Искаш ли… Кучият му син!
— Моля? — Тя примигна и чак тогава ги забеляза. Самотните Бен и Лорелай вече се бяха утешили. Ако това може да се нарече утеха, помисли Фреди, като ги видя как се натискат в ъгъла. — Виж, тя се е настанила в скута му.
— Много добре виждам къде се е настанила.
— Значи Бен не се отчайва лесно — промърморя под нос Фреди, а Ник си помисли същото за Лорелай.
Той пръв се сепна и я попита рязко:
— Какво? Каза ли нещо?
— Не. Нищо не съм казвала. А ти?
— И аз.
Изведнъж се засмяха.
— Всъщност… — Фреди въздъхна и ги последна отново, без да сваля пръсти от клавишите. — Нали са чудесна двойка?
— Много са сладки. Ето, сега отиват да потанцуват.
— Горката Лорелай — съжали я Фреди. — Бен е много приятно момче, но танцува като нефтена сонда. За малко да ми изкълчи рамото.
— Нищо, тя е издръжлива. Предлагам да забавим малко темпото, иначе Юри може да получи инфаркт.
Ник плавно премина към „Искам някой да ме обича“. Фреди отново въздъхна, но се подчини. Тъжните мелодии винаги я хващаха за сърцето. Увлечена от ритъма, погледна към Ник. Може би сега беше моментът да забрави старите обиди и да му каже нещо приятно.
— Това, което направи за баба и дядо, беше просто чудесно.
— Хм, нищо особено. Достатъчно беше само да вдигна телефона, както ти забеляза.
— Хайде да се сдобрим — промълвя тя и леко го докосна по ръката. — Нямам предвид само лимузината, Ник. Сетил си се да поръчаш освен нея и бели рози, хайвер и изстудена водка. Много мило.
— Исках да ги зарадвам. — Както винаги, с няколко думи Фреди успя да оправи мрачното му настроение.
И да забрави старите обиди.
— Днес наистина се държах отвратително. Трябваше да се замисля колко време и усилия ти е струвало, докато организираш тържеството и се нанесеш в новото жилище. Въпреки че не разбирам как можа да отделяш толкова време за някаква си лампа.
— Лампата в стил „ар деко“ беше най-голямата радост и гордост през последната седмица. Не можеш ли да се ограничиш само с извинения и комплименти?
— Чудесно си се справила с тържеството.
— Благодаря. — Доволна от частичната победа, Фреди направи знак на баща си да я смени на пианото. — Щом можеш да бъдеш толкова мил, стига да поискаш — допълни тя и го целуна по бузата, — от мен да мине, прощавам ти.
— Изобщо не съм те молил да… — Но тя вече се бе отдалечила. Ник се ухили на Спенс, който зае мястото на дъщеря си. — Какво да ги правиш — жени!
— Чудесно го каза. Аз сигурно нямаше да го формулирал толкова точно. А Фреди наистина е пораснала. Вече е красива и независима жена.
— Какво сладко хлапе беше — замисли се Ник. — Не трябваше да и позволяваш да расте.