— Аха. — Ник се намръщи и отново загреба от спагетите. — Жалко, защото ми харесваше да работя с него. Много либретисти изобщо не чуват музиката. Забелязват само собствените си стихове.
— Проблемът наистина е сериозен — съгласи се Фреди със съзнанието, че разчиства пътя пред себе си. — Имаш нужда от човек със солидно музикално образование, който усеща какво казва мелодията и може да го предаде с думи.
— Точно така. — Той надигна халбата с бира и отпи.
— Значи ти всъщност имаш нужда от мен — решително заяви тя.
Ник преглътна бързо и я изгледа така, сякаш внезапно бе проговорила на португалски.
— Хм?
— Откакто се помня, винаги съм се занимавала с музика. — Започваше сериозна битка, но се постара да го каже с най-обикновен тон. — Един от най-ранните ми детски спомени е как седя в скута на татко и той ми показва как да местя пръстите си по клавишите на пианото. За негово разочарование се оказа, че композирането не е най-голямата ми любов. Предпочитам думите пред звуците. Мога да напиша стиховете за твоя мюзикъл, Ник, и то по-добре от всеки друг. — Погледна го с ведрите си сиви очи. — Защото разбирам не само твоята музика, но и теб. Е, какво ще кажеш?
Той се размърда на стола и въздъхна.
— Не зная какво да ти отговоря, Фред. Все едно ме цапардоса с мокър парцал по главата.
— Не разбирам защо. Знаеш, че съм написала текстовете на някои от песните на татко. А и не само тях. — Отчупи парченце хляб и замислено го сдъвка. — На мен ми изглежда съвсем логично и удобно разрешение на въпроса. Аз си търся работа, ти — либретист.
— Аха. — Притесняваше се при мисълта да работи с нея. И ако трябваше да бъде честен, през последните години често се притесняваше от нея.
— Надявам се да помислиш върху предложението ми. — Фреди отново се усмихна. Като член на голямо семейство, тя добре познаваше стратегическото значение на привидното отстъпление. — А ако идеята ти хареса, можеш да я обсъдиш с продуцентите си.
— Добре — бавно каза Ник, — определено си заслужава да помисля.
— Чудесно. От време на време ще се отбивам в бара, а и ти можеш да ми се обадиш в „Уолдорф“.
— В „Уолдорф“? Защо си отседнала в хотел?
— Само временно, докато си намеря квартира. Знаеш ли нещо подходящо наблизо? Харесвам този квартал.
— Не, аз… Не знаех, че се местиш за постоянно. — Веждите му отново притеснено се сключиха. — Исках да кажа, окончателно.
— Да, така реших. Само не започвай да ми опяваш, че трябва да отседна при семейството. Искам да бъда самостоятелна. Ти още ли живееш на горния етаж? В старата квартира на Зак?
— Да.
— Тогава нали ще ми кажеш, ако чуеш да дават нещо подходящо под наем?
Ник се изненада, че дори за миг се бе уплашил от промяната, която нейното преместване в Ню Йорк щеше да предизвика в живота му. Естествено, че нищо нямаше да се промени.
— Представях си, че повече би ти подхождал апартамент на Парк Авеню.
— Живяла съм там — призна тя, докато довършваше спагетите, — но сега търся нещо различно. — И си помисли, колко щеше да е удобно да живее близо до него. Отметна коса от лицето си и доволно се облегна назад. — Рио, всичко беше великолепно. Ако се преместя да живея наблизо, всяка вечер ще идвам да си похапвам от вкусотиите ти.
— Искаш ли да изхвърлим Ник, а ти да се нанесеш на неговия таван? — Готвачът й намигна игриво. — Предпочитам да виждам тебе вместо отвратителната му муцуна.
— О, между другото, Ник — Фреди стана и целуна Рио по набръчканата буза, — Зак каза като се нахраниш да отидеш отпред и да посвириш на пианото.
— След малко.
— Ще му предам. Смятам да остана да те послушам. Чао, Рио.
— Чао, кукличке. — Рио засвири с уста някаква мелодия и се върна при печката. — Малката Фреди е пораснала И е станала хубава като картинка.
— Да, не изглежда зле. — Ник се подразни от факта, че още усещаше тръпчивия аромат на парфюма й. — Ама още хвърчи в облаците. Няма представа какво може да й се случи в този град, а да не говорим за артистичните среди.
— Значи трябва да я наглеждаш — изтъкна Рио и размаха дървената лъжица с огромната си лапа, — иначе ще се разправяш с мене.
— Дрън-дрън. — Ник грабна нова бутилка бира и излезе от кухнята с ленива походка.
Едно от нещата, които Фреди най-много обичаше в Ню Йорк бе, че накъдето и да тръгнеш, непременно ще попаднеш на нещо ново. На някоя рокля в бутик, на интересно лице в тълпата, на джебчия, който си набелязва поредната жертва. Знаеше, че е малко наивна — като всяка жена, отраснала в малко градче, заобиколена с много обич и грижи. И макар да не притежаваше опита на Ник, придобит на улицата, тя притежаваше доста здрав разум. И точно на него бе разчитала, когато бе планирала какво да прави през първия си ден в града.