— Вече нищо не те свързва с този човек — спокойно възрази Фреди. — И не ти е приятел. Но ти му даде пари. — Надявам се, че така поне няма да пребие следващия когото срещне… Ник ти вече не си един от тях. И дълбоко се съмнявам, че някога си бил истински член на бандата.
Ник внезапно се почувства толкова уморен. Предаде се и облегна челото си на нейното.
— Не знаеш нито какъв съм бил, нито какъв мога да бъда. Хайде, Фред, прибирай се.
— Ник.
За да я накара да замълчи, той я хвана за раменете и грубо впи устни в нейните. И когато тя отново бе в състояние да си поеме дъх, макар че се олюляваше, бързо я блъсна в кабинката. Фреди го наблюдаваше стреснато как яростно дърпа решетката на асансьора.
— И добре заключи вратата — отново напомни Ник. Внимателно огледа улицата в двете посоки, след което вдигна глава и изчака прозорецът й да светне. След което бавно си тръгна към дома.
ОСМА ГЛАВА
Фреди сънува невероятен сън. Наистина, успя да дремне само няколко часа, но за нищо не съжаляваше. Събуди се рано, в прекрасно настроение. Имаше малко свободно време и реши да го прекара в пазаруване. Купи си разни дребни неща за апартамента, или както казваше Ник — „джунджурии“.
Прибра се с такси, остави новите придобивки и отново излезе. Вече бе малко закъсняла.
Но денят беше прекалено хубав, за да се тревожи.
Беше истинска пролет, а във въздуха дори се усещаше предчувствие за наближаващото лято. Денят беше мек и ясен и с нищо не напомняше за ужасяващата жега, която щеше да опустоши града през летните горещини.
Фреди имаше чувството, че на света няма по-щастлива жена от нея. Живееше в прекрасен град и започваше да се утвърждава в една нова и вълнуваща професия. Беше млада и влюбена. И, освен ако женската интуиция не я заблуждаваше, всеки момент щеше да убеди любимия мъж, че и той я обича.
Всички детайли на плана й си идваха на мястото. В пристъп на благородство купи направо от улицата гевречета за себе си и за Ник.
Докато прибираше рестото, забеляза някакъв мъж, който се подпираше на сградата отсреща.
Изпито лице, торбести панталони, Фреди трепна вътрешно, тъй като веднага позна мъжът от предишната нощ, мъжът, когото Ник беше нарекъл Джак. Сега той пушеше нервно, като често дърпаше от цигарата, а очите му се стрелкаха във всички посоки като подплашени птици.
Неспокойният поглед се задържа върху нея за миг, ала Джак с нищо не показа, че я е познал. Фреди въздъхна с облекчение и се извърна. Естествено, нямаше намерение да му се обажда, както нямаше да спомене пред Ник за случайната среща.
Ускори крачка и продължи към бара, без да се оглежда, но нервни тръпки пролазваха по тила й.
Забрави за Джак веднага, щом влезе в кухнята. Спря се да похвали Рио за успешното представяне предишната вечер.
Захапа геврека си и тръгна нагоре по стълбите. Даже мрачната физиономия на Ник, който отвори вратата и я изгледа сърдито, не успя да развали слънчевото й настроение.
— Закъсня.
Типично нежно приветствие на един влюбен мъж.
— Не бях сигурна дали си станал. Нали вчера си легнахме късно.
Но той не се интересуваше от нейното мнение и й го показа.
— Както виждаш, станал съм и работя. Което не може да се каже за тебе.
Не беше само от късното лягане. Ник беше спал не повече от час, при това неспокойно. Беше се събудил целият плувнал в пот. Преследваха го стари и нови кошмари.
Чувстваше се нещастен и уязвим, измъчван от непознат до този момент емоционален и физически дискомфорт.
И прекрасно знаеше кой беше виновен за състоянието му.
Жената, която стоеше пред него и излъчваше ярко златисто сияние като слънчев лъч.
Макар че долови лошото му настроение, Фреди се усмихна и наклони глава. Забеляза, че не е бръснат, но гледката съвсем не беше неприятна. Сърдитите очи и наболата брада му придаваха отчаян и опасен вид, който също имаше своя чар.
Досети се, че не се е наспал и се зарадва.
— Да не си прекарал безсънна нощ, Ник? Ето, вземи си геврече.
И тъй като тя направо го напъха в устата му, той бе принуден да отхапе. Но не го хареса.
— Къде е горчицата?
— Сложи си, ако искаш. — Фреди се настани пред пианото. — Готов ли си да започваме работа?
— Отдавна съм започнал. — Какво друго би могъл да прави, след като не можеше да заспи? — А ти къде беше досега?
— На пазар.
— Как не се сетих веднага!
— И преди да си започнал да ми опяваш, искам да ти кажа, че завърших стиховете към „Ти не си при мен“. — Доволна, че го постави на място, отвори куфарчето си и извади нотите. — Редактирах ги, докато чаках да отворят магазините.