Той промърмори нещо неясно, но седна до нея. Колкото да не му се искаше, настроението му се оправи, когато ги прочете. Естествено, бяха съвършени. Но нямаше намерение да я ласкае.
— Някак не е зле.
Тя завъртя многозначително очи.
— Благодаря ви, господин Ричард Роджърс.
Устните му трепнаха в усмивка.
— На вашите услуги, господин Стивън Зондхайм. — Сега, когато най-после я погледна, очите му се присвиха подозрително.
— Какво си направила с косата си?
Фреди инстинктивно вдигна ръка към главата си.
— Вдигнах я нагоре, за да не ми пречи. Мисля, че ми отива.
— А на мен повече ми харесва, когато ти пречи. — И за по-нагледно започна да сваля фибите една по една.
— Престани! — В приповдигнато настроение, тя се опита да се освободи от ръцете му. Но той я хвана за китките с едната си ръка, а с другата продължи да разваля старателно направената прическа.
Засмя се доволно, когато постигна желания резултат, а Фреди го ругаеше възмутено.
— Ето, така е значително по-добре — обяви Ник.
— Откога си станал такъв специалист по модни прически?
— Много ти отива, когато косата ти пада като водопад по рамене.
Тя я отметна сърдито от лицето си.
— Като водопад! Няма що, голям комплимент. — Изведнъж в очите й проблесна весело пламъче.
— А сега е мой ред да нанеса някои промени в твоята прическа.
Посегна към косата му, но той се оказа по-бърз. Фреди от малка се ядосваше, че все не успяваше да го изпревари. Ник без усилие я държеше на разстояние, а тя се бореше отчаяно и се смееше.
В един момент тя усети, че той е спрял да се смее и я гледа втренчено. Беше толкова съсредоточен я сериозен, че пулсът й внезапно се ускори, устата й пресъхна. По време на боричкането краката и се бяха преплели с неговите и тя всъщност се намираше в скута му.
По тялото й премина сладостна тръпка и я разтърси.
— Ник.
— Губим си времето. — Той отпусна ръце и се отдръпна. Беше убеден, че ако се държи прилично, нямаше да получава тези внезапни пристъпи на желание. — Хайде да проверим как звучат новите стихове.
Търпение, напомни си Фреди и изтри влажните длани в панталона си.
— Чудесно — каза, — тогава да започваме, щом си готов.
Постепенно работата тръгна значително по-гладко. Съсредоточиха се в музиката и вече бяха в състояние да седят един до друг като колеги и приятели.
Мина час, после два, три и още много часове. По някое време се отби Рио да им донесе нещо за хапване и остана да послуша как работят. През цялото време от широкото му лице не слизаше доволна усмивка.
Фреди и Ник изглаждаха откъс след откъс, като често спореха за дребни неща, но винаги бяха на едно мнение за по-сериозните. Или почти.
— Тук трябва да бъде по-романтично.
— По-скоро е комично — не се съгласяваше Ник.
— Но това е първата им брачна нощ.
— Точно затова. — Той стана да се разкърши и запали цигара. Тайно бе доволен, че напоследък доста бе намалил пушенето. — Хукнали да се женят, без да се замислят. А се познават само от три дни.
— Нали са влюбени?
— Те самите не са наясно какви са чувствата им. — Замислено дръпна от цигарата и се опита да си представи сцената. — Току-що излизат от кметството, където се е състояла смехотворна сватбена церемония и в следващия момент се оказват сами в мизерна хотелска стая. Започват да се чудят какво са направили. И какво, по дяволите, ще правят занапред.
— И така да е, това все пак е първата им брачна нощ. А ти си написал погребална песен.
Той се ухили.
— Нали си чувала сватбения марш, Фред? — И за да й покаже какво има предвид, загаси цигарата и засвири.
Тя бе принудена да признае, че маршът наистина бе прекалено тържествен и дори малко плашещ.
— Добре, разбрах Изсвири го още веднъж и ме остави да помисля.
Фреди стана я започна да крачи из стаята. Погледна Ник и се замисли.
Всъщност, какво толкова я привличаше в него? Може би, когато е била малка, е бяла очарована от неспокойните му зеленя очи. Но сега виждаше много повече.
А може би харесвате маниерите му? За малко да се изсмее. Надали. Понякога Ник беше толкова мил и обичлив, но друг път се държеше изключително безцеремонно и изобщо не зачиташе чувствата на хората. Не че нарочно искаше да ги обиди, помисли тя. Не, просто не ги забелязваше.
Накрая реши, че го обича заради доброто му сърце. Какво ли щеше да стане, ако се бяха запознали едва вчера? Ако тя изведнъж окончателно и безвъзвратно си бе загубила ума по един непознат?
Дали нямаше да се чувства несигурна! Или щеше да е просто развълнувана?