— „Кой е този — промърмори тихо, — който ме нарече своя съпруга? Може ли една златна халка да промени живота ми?“
Намръщи се, когато Ник я погледна въпросително.
— Трябва да прозвучи по-остро — обясни тя. Замислено направи още един кръг из стаята. — „Докато смъртта ни раздели? Каква безсърдечна сделка. Обещаваш ми любов само докато съм жива?“
Той се обърна и се засмя.
— Страхотно! Сватба и смърт. Вечната опозиция.
— Може да стане и по-добре. „Кой е този мъж, който ме чака пред вратата? Какво очаква от мен? Да бъда съпруга, любовница или случайна връзка? След малко ще ме види гола. А аз не зная какво да правя…“
Фреди замълча в си разтри челото.
— Станала съм цинична.
— Но правилно избра темата — успокоя я той. — Тя се страхува и е неуверена в себе си.
— Може би… — Отново се върна при пианото. — Ами ако го започнем, както ти предлагаш — бавно, тъжно, като на погребение. Само чело и орган. След това увеличаваме темпото — тя постепенно изпада в паника.
— И сменяме тоналността.
— Точно така. Ето, виж. — За да му покаже какво има предвид, Фреди се наведе и постави ръце върху неговите на инструмента.
— Аха, схванах какво имаш предвид. — Боже, колко искаше да не мисли за гърдите й, притиснати в гърба му.
— Притесняваш ме, Фред.
Напрежението в гласа му я стресна.
— Така ли? Извинявай. — В действителност изобщо не съжаляваше. Отмести се и се заслуша музиката. — Мисля, че успяхме. — Нежно разтри раменете му. — Много си напрегнат.
Пръстите му на клавишите трепнаха и това го ядоса.
— Пак ме притесняваш.
— Зная.
Косите и погалиха бузата му, а дяволският парфюм, който си беше сложила, отново го зашемети. Извърна се, с намерението да и постави на място — и това се оказа огромна грешка, тъй като се оказа точно срещу големите сиви очи.
— Значи те притеснявам, Никълъс? — промърмори тя и седна до него.
Преди да се е усетил, истината се изплъзна от устните му:
— Направо ме побъркваш.
— Това е добре. — Тя се наведе и леко го целуна по устните, преди да се е отдръпнал. — А ти ме побъркваш от години. Явно е мой ред да си го върна.
Въздухът изгаряше белите му дробове. Започваше да разбира как се чувства един влюбен мъж. Все едно, че пропадаше в пропаст. И водеше безнадеждна битка срещу съдбата.
Чувството за самосъхранение го накара да заяви твърдо:
— Това не е игра, Фред, а и ти не знаеш правилата.
Тя плъзна ръце нагоре към раменете му, задържа ги известно време, след което бавно приближи лицето си към неговото.
— Тогава ми ги покажи.
Самоконтролът му вече се крепеше на една тънка като косъм нишка, която всеки момент можеше да се скъса.
— Ако знаеше за какво ме молиш, веднага щеше да хукнеш да бягаш, за да скриеш у дома при татко.
Гордостта й беше наранена. Фреди вирна гордо брадичка и дръзко го погледна в очите.
— Тогава да опитаме.
Ник знаеше, че това е абсолютно безумие, но не издържа и впи устни в тази мамеща уста. Каза си, че само иска да я сплаши, да я принуди да скочи и да избяга от него за свое собствено добро. Всъщност се самозалъгваше.
Когато усети трептенето на тялото й, което отначало се изпъна като струна, а след това се разтопи в ръцете му, тънката нишка, която досега го задържаше, се скъса и той почувства, че пропада.
— Да му се не види. Мътните ни взели, и двамата. — Вдигна я от столчето пред пианото с жест, за който мечтаеше всяка нормална жена. — Този път няма да те пусна да избягаш.
Въпреки накъсаното си дишане, тя смело го погледна в очите.
— Не съм аз тази, която бяга, Ник. Този път няма да успееш да ме прогониш.
— Тогава Господ да ти е на помощ. И на двама ни. — Устните му отново покриха нейната обезумяла от страст уста, след което той я отнесе в спалнята.
Леглото не беше оправено, чаршафите бяха смачкани — доказателство за безсънната нощ, която бе прекарал. През прозореца светеше късното следобедно слънце — горещо, ярко и безмилостно. При други обстоятелства Ник вероятно щеше да се постарае да осигури по-романтична обстановка.
Сега просто се хвърли с нея на леглото.
Ръцете му дърпаха блузата й, искаха да я докоснат цялата. Тя не възрази нито срещу бързината, нито срещу нетърпението му, а го последва в същия ритъм. Струваше й се напълно справедливо да бърза, след като толкова време бе чакала. Може би само някъде дълбоко в сърцето й се спотайваше зрънце страх.
Дали щеше да я заболи, чудеше се тя. Или щеше да се почувства унизена.
След това горещата му уста отново покри нейната и зрънцето на уплахата се стопи от страстта, още преди да узрее.
Никога не си бе представяла, че ще се почувства така. Обладана от внезапна и мощна потребност за бъде с него. Всичките й дълго потискани мечти и надежди избледняха на фона на прекрасната действителност.