— Заради, преживяния шок — налучка той. — Тогава може би предпочиташ вода? — продължи Ник, окончателно отвратен от себе си. — Или нещо друго.
Веселите розови облачета напуснаха съзнанието й. Фреди успя да концентрира погледа си достатъчно, за да забележи разкаянието в очите му.
— Само не казвай, че съжаляваш.
— Дяволите ме взели, разбира се, че съжалявам. Нямах право да те докосвам. Не биваше да допускам нещата да стигнат толкова далече. Знаех, че ти е за пръв път.
Гордостта й отново се разбунтува.
— Как така знаеше?
Погледна я косо.
— Да кажем, че беше очевидно.
— Разбирам. — Изглежда след зашеметяващото удоволствие беше дошъл ред на унижението. — Сигурно се държах неадекватно. Много ли бях непохватна?
— Глу… — Ник шумно изпусна въздуха, който стягаше гърдите му и мислено изруга. Тази жена успя да го преобърне наопаки, и на всичкото отгоре питаше дали се е държала непохватно. — Не, беше прекрасна.
— Така ли? — На устните й трепна усмивка. — Чак пък прекрасна?
Веднага долови лукавството в гласа й, само не разбираше как бе възможно в този трагичен момент това да му се струва смешно.
— Не е там въпросът.
— А за мен е изключително съществено. — Съжалявайки за болката, която бе доловила в тона му, Фреди се отмести, за да може да вижда очите му. — Винаги съм знаела, че ти ще си първият ми мъж, Никълъс. И винаги съм го искала.
Ник отново се учуди как не го беше срам да се почувства толкова щастлив от това признание.
— Да, но аз се възползвах от това.
Тя се засмя доволно.
— Изобщо не се ласкай от мисълта, че си изнасилил една невинна девственица, Никълъс. Доста усилия положих, докато те съблазня.
— Виж, аз съм готов да поема цялата отговорност — търпеливо продължи той, — а ти никак не ми помагаш.
— Ти ме направи щастлива — прошепна тя и нежно сведе устни към неговите. — Надявам се, че двамата си доставихме радост взаимно. Защо тази мисъл толкова те огорчава?
Отстрани поведението му наистина не изглеждаше много смислено и той неволно се усмихна.
— Очаквах да се разплачеш горчиво или да се разтрепериш от ужас и изненада.
— О, нима? — Тя подви устни. — Ако ме беше предупредил за очакванията си, щях да се постарая да те зарадвам.
Ник я остави в леглото и слезе в бара за нощната смяна. За пръв път от години нетърпеливо поглеждаше часовника. В резултат на дългогодишния си опит, с лекота правеше сметките и смесваше напитките. Ала почти изръмжа на последните посетители, които се направиха, че не чуват последното предупреждение, че барът се затваря. Когато и последният излезе през вратата, веднага заключи. Отгоре-отгоре почисти и бързо хукна нагоре по стълбите.
Фреди беше заспала. С глава на неговата възглавница, а ръката и беше протегната към мястото, където той щеше да легне след малко. Неволно се ухили широко, щастлив, че я вижда тук, че чува равномерното й дишане и леката въздишка, когато се размърда насън.
В съзнанието му започна да се оформя една идея, която го накара да се усмихне.
Започна да си разкопчава ризата. След малко захвърли дрехите си на пода и се отпусна на леглото. Отмести чаршафа и я хвана за крака.
Фреди се събуди от приятна, възбуждаща тръпка. Усещаше как пъпли по кожата й, как се просмуква в кръвта й. Въздъхна, щастлива от прекрасния сън. След което внезапно се събуди и седна в леглото, когато Ник леко я захапа по стъпалото.
— Ник? — Още объркана от съня, тя отметна косата от лицето си и примигна. — Какво правиш?
— Събуждам те.
Очите му, свикнали с тъмното, светеха като очите на котарак. Или по-скоро като на вълк. Стана му смешно, че тя се засрами от голотата си и закри гърдите си с ръка.
— Късно е да се криеш — промърмори той. — Виждал съм те гола.
Фреди се почувства глупаво и свали ръка.
— Представих си как те захапвам за пръстите на краката и продължавам в същия дух нагоре. Много беше приятно.
— О, така ли. — Тя веднага одобри идеята. — Хайде, ела в леглото.
— Постепенно и това ще стане.
— Искам да — — Замълча и се отпусна безсилно назад, тъй като езикът му вършеше удивителни неща с глезена й.
— — След като първия път ти успя да ме съблазниш… — Той напредваше бавно нагоре, — реших да ти върна услугата.
Кой би си помислил, чудеше се тя, че мястото зад коляното е толкова чувствително?
— Ами всъщност. — гласът й едва се чуваше, — мисля, че наистина е справедливо.
На следващата сутрин Фреди се прибра в апартамента си пеейки. Беше влюбена и Ник Лебек беше нейният любовник. А тя беше неговата любима.