Направи три бързи пируета в кухнята, след което зарови лице в нежните цветове на бялата теменужка, която той й беше подарил, след което рязко се отдръпна.
Изведнъж всичко в живота й беше станало съвършено. На секундата би си опаковала нещата и би напуснала прекрасния си апартамент, за да се пренесе в неговата кочина. Спираше я само мисълта за смаяната физиономия на Ник, ако му се изтърси без предупреждение.
За него това щеше да бъде абсолютен шок. И щеше да се уплаши.
Нямаше смисъл да се бърза. Засега.
Но ако той в най-скоро време не се размърда, тя щеше да поеме инициативата в свои ръце. И да му направи предложение.
За момента беше напълно доволна. Имаше нужда само от един душ — онзи, заедно с Ник, не се броеше, — и да се преоблече. След един час отново трябваше да се върне при него. Защото имаха много работа по мюзикъла. Тъкмо излизаше от банята, когато звънна звънецът на входната врата.
— Идвам! — извика тя. Уви се в хавлията и бързо грабна слушалката на домофона. — Кой е?
— Фред, отвори.
Гласът му винаги й действаше възбуждащо.
— Ник, престани да ме преследваш.
— Много смешно. Отваряй веднага. Нямаше да се наложи да тичам дотук, ако вдигаше телефона.
— Бях в банята. — Бързо натисна бутона, за да го пусне да влезе и остави вратата отключена, след което се върна в банята. Докато Ник се качи, тя успя да си сложи балсам и да си увие косата с кърпа.
— Никога не оставяй отключено!
Любезен, както винаги, помисли тя.
— Нали зная, че ти всеки момент ще се качиш?
— Никога повече не го прави — повтори Ник и изведнъж я погледна учудено. — Нали само преди час се къпа?
Тя наклони глава встрани и отви кърпата, но пак си я сложи, тъй като от косата й калеше вода.
— Така ли? На мен повече ми приличаше на воден спорт, отколкото на къпане. Защо питаш? Да не си се записал доброволец в полицията към отдел „Борба с разхищението на водата от населението“?
Той вече не я слушаше и разсеяно протегна ръка към ревера на халата.
— Как му казваш на това нещо?
Фреди погледна късия розов халат.
— Халат. Защо, ти как му казваш?
— Предизвикателство. Но нямаме време за глезотии. Хайде, бързо се обличай.
Веждите й се стрелнаха нагоре.
— Защо, ще ходим ли някъде?
— Заминаваме. Пет минути, след като си тръгна, се обадя Мади О’Хърли. Покани ни за няколко дни в Хамптън.
Хавлиената кърпа непрекъснато се свличаше от тавата й и накрая Фреди я махна.
— Веднага ли тръгваме?
— Нали точно това ти казвам. Тя обикновено прекарва там почивните дни. Заедно с цялото си семейство. — Ник лениво протегна ръка и дръпна една мокра къдрица. — Мади предлага да съчетаем полезното с приятното — хем, ще поработим заедно, хем ще се поразсеем малко.
— Добре го е измислила.
— Тогава побързай. — Не можеше да скрие нетърпението си. — Аз се прибирам. Трябва също да си стегна багажа, да взема кола под наем и да потърся някой, който да поеме нощната смяна в бара.
— Добре, тръгвай. Веднага ще се приготвя.
— Искаш ли да се хванем на бас, че ще те изпреваря?
— Господи! — Докато говореше, Ник отвори вратата на спалнята и зяпна. — Какво е това чудо?
— Легло — обясни та и отиде да погали изящното желязо. — Моето легло. Прекрасно е, нали?
Той се ухили.
— Нещо средно между „Хиляда и едно нощ“ и „Спящата красавица“. Само не мога да определя кое от двете.
— Да, нещо средно между двете — съгласи се тя и го погледна въпросително. — И е по-голямо от твоето.
— Най-малко три пъти. — Пипна с пръст дантелата на покривката. Представи си как я е избирала. Бавно извърна глава и я погледна. Очите му заблестяха дяволито, в главата му се зароди интересна мисъл. — Е, Фред, за колко време можеш да се приготвиш?
— За секунди — обеща тя и двамата скочиха на леглото.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Фреди не разбираше защо тя да не кара бързата кола с гюрук, която Ник нае за пътуването. Харесваше й как вятърът развява косата й, а радиото е надуто докрай. Но предпочиташе също така тя да е на волана.
— Откъде-накъде ти ще караш? — възмущаваше се тя.
— Возил съм се на твоята бримка, Фред. Пъплиш като буболечка.
— Нищо подобно. Просто спазвам правилника.
— Ами, едва се влачиш. — Доволен от себе си, Ник натисна докрай педала на газта. Обожаваше да кара на висока скорост и да слуша гласа на Рей Чарлз. — Ако ти позволя да караш, и след една седмица няма да пристигнем.
— Тогава внимавай да не те засекат ченгетата — мрачно го предупреди тя.
Ник с възмущение си спомни, че бяха само на петнайсетина километра от града, а вече на два пъти се бяха разминавали с коли на пътната полиция.