— О! — Мади издуха косата, която падаше на носа й. — Извинявай за безобразното посрещане, Фреди. — Втурна се да я прегърне, но си спомни какво имаше в ръката си и бързо подаде гущера на дъщеря си.
— Джулия, направи ми услугата да прибереш това чудо на мястото му. — Вече със свободни ръце, здраво я прегърна. — Толкова се радвам да те видя. Добре, че успя да дойдеш. — И аз.
— А вие сигурно сте Ник? — Без да пуска Фреди, Мади му протегна ръка. — Най-после да се запознаем. Отдавна се възхищавам на вашата музика.
Ник се усети, че я гледа втренчено, но не се притесни. На живо Мади О’Хърли се оказа не по-малко привлекателна, отколкото на билбордовете. Порцеланова кожа, изразително лице. И макар да бе родила четири деца, имаше стегнато и грациозно тяло на балерина.
— Помня ви от първия си мюзикъл — каза той, — някъде преди десетина години. Вие изпълнихте главната женска роля. Нито преди, нито след това съм виждал подобна игра.
— Ами… — Мади прецени, че за тези думи едно ръкостискане е крайно недостатъчно и го целуна по бузата. — Винаги съм те харесвала, а сега вече съм сигурна и че ще те обикна. Елате да ви запозная с останалите. После ще занесем багажа горе.
Къщата беше много светла — слънчевите лъчи свободно проникваха през широките стъклени врати, извитите като дъга прозорци и стъклените капандури. По подовете бяха разхвърляни камиончета, бейзболни ръкавици, скъсани маратонки и детски книжки. Цялата тази мила домашна разтурил някак съвсем естествено се съчетаваше с елегантната архитектура.
В просторна слънчева стая, пълна с екзотични цветя и фини като дантела папрати, се бе разположила една холивудска знаменитост.
Шантел О’Хърли лежеше на един шезлонг с вдигнати крака и затворени очи. До нея стоеше прав едър мъж, в когото опитното око на Ник веднага разпозна бивше или настоящо ченге.
— Брент е доста самостоятелен — забеляза Куин Доран, наблюдавайки през прозореца как си играят децата.
— Нищо, че е изтърсакът ни. Има хъс.
— Чудовища — промърмори Шантел с типично майчинска гордост. — Все се питам, след като ни се паднаха три наведнъж, защо поне не бяха някои сладки, възпитани момиченца?
— За да не скучаеш. Освен това, кой ги научи да стрелят с прашка?
Шантел се усмихна вътрешно. Естествено, че тя. Момчетата ми, помисли си тя, сладурчетата на мама. След като години наред не се знаеше дали изобщо ще има деца, накрая бе родила три наведнъж.
Лениво протегна ръка като жена, която е сигурна, че винаги ще бъде приета.
— Отдръпни се от прозореца, Куин, докато не са ни открили.
— Късно е — обади се Мади. — Вече ви видяхме. Ник, това е сестра ми Шантел, която се прави на Клеопатра, и мъжът й Куин Доран.
— Фреди, здравей. — Шантел се надигна плавно, за да целуне Фреди по бузата, след което вдигна поглед към Ник. — Имаш прекрасен вкус, скъпа.
— Дано си права.
Този път Ник не просто гледаше втренчено, а направо зяпаше. Русата богиня насочи ярките си сини очи към него и се усмихна. Всичките му нервни клетки затрептяха от възторг.
— Значи ти пишеш музиката за новия мюзикъл на Мади? И както дочух, си достатъчно талантлив, за да я накараш да изглежда като професионалистка.
Мади презрително изсумтя.
— Не и обръщай внимание. Завижда, защото имам две награди „Тони“, а тя само един нищо и никакъв „Оскар“. — Доволна от тази констатация, тя им направи знак да я последват. — Елате да видим кой още е пристигнал.
— Чакай малко — промърмори Фреди и когато двамата с Ник излязоха в коридора, лекичко го целуна устните.
— Какво беше това?
— О, нищо особено. Помагам ти да дойдеш на себе си. Изглеждаш напълно оглупял.
— Много смешно — обидя се Ник, но не издържа и още веднъж погледна с копнеж русото видение на шезлонга с цветни мотиви. — На живо се оказа още по-хубава.
— Стегни се, Никълъс. Няма да ми е приятно, ако Куин те удуши, както си спиш. Носят се слухове, че знае как се прави — бързо и безмълвно. — Преди да е успял да й възрази, Фреди нададе радостен вик: — Трейс!
Ник присви подозрително очи, когато тя се хвърли право в мускулестите ръце на мургав мъж с тяло на боксьор.
— Фреди! — Трейс страстно я разцелува. — Как е малката ми красавица?
— Чудесно. — Уви ръка около врата му и отправи сияещ поглед към Ник. — Запознайте се: Трейс О’Хърли, Ник Лебек.
— Приятно ми.
Въпреки че се държеше приятелски, Трейс бързо огледа Ник от главата до петите. И отново в главата му просветна предупредителен надпис: Внимание, ченге! Колко странно, замисли се Ник, а аз винаги съм го мислил за музикант. Дори се бе възхищавал на творбите му. Но не можеше да сбърка очите на ченге.