Фреди отхапа от кроасана, който си бе поръчала за закуска, и се загледа навън от прозореца на хотела. Имаше да върши много неща. С едно посещение в картинната галерия на чичо си Майкъл щеше да удари едновременно два заека. Първо, да се посъветва с жена му Сидни за подходяща квартира под наем, тъй като тя имаше връзки в агенциите за недвижими имоти.
Освен това не беше излишно да им подшушне — както и на останалите от семейството, че има намерение да работи заедно с Ник върху следващата му продукция.
Не е много почтено, каза си Фреди и си наля втора чаша кафе, — но в любовта всичко е позволено. Никога не би си позволила да действа по този начин, ако не беше убедена в таланта си. Беше напълно уверена в себе си, когато ставаше въпрос за музика или писане на текст към музика. Само не беше толкова сигурна дали беше честно да използва способностите си, за да спечели Ник.
Естествено, когато започнат да работят рамо до рамо, той щеше да престане да гледа на нея като на малката братовчедка от Западна Вирджиния. Фреди знаеше, че не може да се състезава с разкошните жени, които на тълпи тичаха след него. Затова бе решила да действа хитро и да си проправи път към сърцето му като използва общата им любов към музиката.
В края на краищата правеше го за негово добро. Никъде нямаше да намери по-подходяща жена от нея. Само оставаше да го проумее.
И тъй като нямаше време за губене, Фреди стана от масата и отиде да се облече.
След час таксито я остави пред галерия в Сохо. Надяваше се да намери чичо си там. Но той можеше също така да е заминал за Кънектикът, където двамата със Сидни имаха къща, за да работи над поредната си скулптура или да си поиграе с децата. Нищо чудно и да е отишъл да помага на баща си за някоя дърводелска поръчка.
Фреди реши да не гадае, сви рамене и отвори стъклената врата. Ако не намери Майкъл, щеше да се отбие в офиса на Сидни или да потърси Рейчъл в съда. Ако и тях ги няма, щеше да се обади на Бес в телевизията или в полицейския участък на Алекс. Усмихна се при мисълта, че накъдето и да тръгне, все щеше да попадне на някой от семейство Станисласки.
Първото, което забеляза в малката слънчева галерия, беше една от скулптурите на Майкъл. Макар че я виждаше за пръв път, веднага позна неговия стил, както и модела. Беше направил портрет на жена си от тъмен махагон. В позата на мадона. Сидни държеше бебе на ръце. Фреди се досети, че това беше най-малкият им син — Лоръл. До краката на фигурата се бяха разположили още три деца на различна възраст. Фреди веднага позна братовчедите си Гриф, Мойра и Адам. Не устоя на изкушението и нежно докосна бузата на бебето.
Един ден и тя така щеше да държи своето дете. Своето и на Ник.
— Няма да чакам никакъв факс! — изрева Майкъл и излезе от офиса. — Ти можеш да чакаш колкото си искаш! Аз съм зает човек и не желая да губя време за глупости.
— Но, Мик — чу се отвътре умоляващ глас, — от Вашингтон казаха, че…
— Да съм те питал какво са казали от Вашингтон? Не помня такова нещо. Изобщо не ме интересува. Предай им, че могат да вземат три броя, не повече.
— Но…
— Не повече — решително заяви той и затръшна вратата след себе си. Докато вървеше през галерията, не спираше да мърмори нещо на украински.
Все изрази, които не би трябвало да разбирам — отбеляза наум Фреди и иронично повдигна вежди.
— Колко изразителен художествен език използваш, чичо Мик.
Той замълча по средата на поредната сочна ругатня.
— Фреди! — Засмя се и я повдигна от пода с лекота, като, че не беше по-тежка от любимата й парцалена кукла. — Същото фъстъче, както преди — обяви Майкъл. Разцелува я по двете бузи и чак тогава я пусна на земята. — Как си, сладка моя?
— Щастлива съм, че те намерих.
Необуздан и екзотичен — също като речника си — Майкъл имаше златисти очи и гарваночерни коси като всички представители на семейство Станисласки. Понякога Фреди си мислеше, че ако реши да нарисува украинските си роднини, спокойно щеше да се справи само с тези два цвята.
— Тъкмо се възхищавах на творбата ти — призна тя. — Прекрасна е.
— Не е трудно да направиш хубава скулптура, когато оригиналът е прекрасен. — Обърна се да погледне портрета и в очите му засия обич. Обич към дървото, помисли Фреди, а още повече към семейството му, — И така, пристигна в големия град да си търсиш късмета.
— Точно така. — Тя запърха с мигли, хвана го под ръка и започна да обикаля галерията, като от време на време се спираше, за да разгледа отблизо някоя от изложените творби. — Реших да започна да работя с Ник върху новия му мюзикъл.