— Останалите са в кухнята — обясни Трейс. — Аби приготвя обяда.
— Слава Богу — обади се Мади. — Тя е единствената, която няма да ни отрови. Гладни ли сте?
— Ами, аз…
— Сигурно умирате от глад. — Хвана Ник под ръка и отново го поведе напред, преди да си е довършил мисълта. — Аз самата винаги огладнявам като вълк след пътуване.
Тръгнаха по коридор с много извивки. Ник забеляза, че Трейс не пусна Фреди на земята, а я понесе на ръце, както би постъпил един средновековен рицар със своята дама.
От кухнята се носеше невъобразим шум, още преди Мади да отвори вратата.
Помещението беше просторно, уютно и пълно с движещи се хора. Само русата жена до печката, която спокойно разбъркваше нещо в огромна тенджера, изглеждаше неподвижна.
Слаб, почти плешив мъж танцуваше с жена на средна възраст. Само благодарение на някакво чудо яли тайнствен вътрешен радар — така поне си представяше Ник, — двамата успяваха да избегнат сблъсъка със столове, маси и зрители.
— А когато изпълнихме последния номер — обясняваше Франк и три пъти завъртя Моли, — къщата направо щеше да се срути от аплодисменти.
С впечатляваща грация подхвърли жена си в ръцете на мъжа, който стоеше облегнат на кухненския плот и покани на танц червенокоса красавица.
— Моли знае, че имам два леви краха. — Дилън Крозби се засмя и прехвърля тъща си на най-големия си син. — Бен, потанцувай с баба си, за да не й счупя, без да искам някой крак.
Когато видя, че Трейс влиза. Франк се ухили широко.
— Пипнах жена ти, Трейси! Ако се откаже от науката, това момиче може да направи кариера на сцената. — Плавно дръпна Джилиън към себе си, след това я пусна и я завъртя. — Здрасти, малка Фреди!
Също така плавно Трейс я прехвърли в ръцете на Франк и Фреди неочаквано се озова въвлечена в танца.
— А ти, момче, танцуваш ли? — извика той на Ник.
— Ами…
— Татко, остави ги да си поемат дъх. — Аби се засмя и се отдели за миг от печката, за да поздрави Ник. — Добре дошли в семейната лудница. Аз съм Аби Кросби.
— Родена О’Хърли — уточни баща и.
— Аби О’Хърли Кросби — поправи се тя. — И ако сте достатъчно умен, бързо седнете някъде, преди татко да е решил да ви научи как се танцува степ.
Ник много ги хареса. Преди да попадне сред многобройните и шумни Станисласки, даже не бе предполагал, че хората могат да живеят по този начин. Също като тях, О’Хърли бяха истинско семейство.
Ник вече знаеше, че в подобни семейства хората непрекъснато говорят един през друг, един на друг, а най-често — едновременно. Непрекъснато се водеха дребни спорове и се оформяха враждуващи лагери. Но всички се обединяваха като шит от стомана срещу външния враг.
Ето защо той не можеше да не им се радва. До края на хаотичния обяд даже бе запомнил имената на някои от децата. Повечето бяха близнаци и тризнаци, което допълнително усложняваше нещата. Нищо чудно, след като Мали и нейните сестри също бяха тризначки.
След като разтребиха масата, Фреди и Ник приеха предложението на Мади да прегледат заедно няколко сцени от мюзикъла.
Ник с лекота се нагоди към неравномерния ритъм на семейството. Дори успяха да свършат малко работа, въпреки че непрекъснато някой ги разсейваше.
— Мамо! — На вратата на музикалния салон се показа дъщерята на Мади, Касандра. — Дъглас пак се държи като кретен. — Погледът й потъмня, когато спомена името на своя брат-близнак.
— Той е само мъж, слънчице — успокои я майка й. — Нали знаеш, че трябва да се отнасяме снизходително към нещастните кретени.
Рийд изгледа възмутено жена си, когато чу на какво учи детето.
— Каси, майка ти е заета. Нали се разбрахме кога можете да я безпокоите?
— Да — въздъхна момичето. — Никакво прекъсване, ако не се лее кръв. Ако зависи от мен, всеки момент ще се пролее — промърмори тя и излезе.
— Искате ли да повторим втория стих? — предложи Мади, без да се впечатлява от предстоящото братоубийство. — „Не ме спирай точно сега. Бързам, имам среща“
— От диафрагмата, Мади — посъветва я Франк, който влезе в салона с валсова стъпка. — На последните редици никой няма да те чуе. Много приятна мелодия — обърна се той към Ник и Фреди. — Непрекъснато си я подсвирквам. Мисля обаче, че тези движения…
— Татко, първо вокала, после хореографията. Къде е мама? — бързо го попита, преди да е започнал да спори.
— Излезе с децата. А сега…
— Сигурно е отишла за сладолед. — Щом майка й не беше наблизо, за да го стегне, Мади не се посвени да използва подъл, но ефикасен номер. — Някой спомена ескимо с лешници и бадеми.
— Така ли? — В очите на Франк се зароди интерес, след което се появи щастлив блясък. — Е, тогава не е зле да ги потърся. Не е хубаво децата да прекаляват със сладки неща. Знаете ли колко струва днес една пломба?