— Значи не си уморена, хм?
Тя доволно плъзна ръце нагоре по гърдите му. Наистина мислеше за нещо хубаво. За него.
— Вече се чудех дали ще се сетиш.
— Само събирах сили.
— Това е добре. — Засмя се и легна върху него. — Тъй като след малко ще ти потрябват.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Искаш да кажеш, че си се запознал с Шантел О’Хърли? А не с някоя друга Шантел О’Хърли?
— Да, точно това казах. — За нищо на света Ник не би се лишил от удоволствието да подразни Зак. За никого не бе тайна, че русата богиня беше „голямата любов“ на брат му както хладно се изразяваше Рейчъл. — Същата Шантел О’Хърли, чиито филми си купуваше на видео веднага, щом се появят на пазара. — Вдигна следващата каса с газирана вода и я понесе към склада.
— Чакай малко. — Зак вървеше по петите му и го подръпваше за ръкава. — Казваш, че си я видял на живо? От плът и кръв?
— Изключително приятна плът. — Ник ликуваше тайно при вида на потресеното изражение на брат си. — Вечеряхме заедно няколко пъти. — Постара се да го каже напълно равнодушно и за по-убедително сви рамене. — Сестрите й също не изглеждат зле. И двете са…
— Да, да, после ще ми разкажеш и за тях. Значи си видял единствената моя любов и си вечерял с нея? Или почти си вечерял, с нея? — Зак започна да — задушава и се закашля.
— Заедно. С нея. Точно така. — Всъщност на масата освен тях двамата присъстваше цялото семейство О’Хърли, включително и децата, но Ник не искаше да занимава брат си подобни дреболии. — Нали ти казах, че отивам на гости за няколко дни у Мади и Рийд.
— Да, но аз изобщо не загрях — заекна Зак. — Не направих връзката. Е, щом си вечерял с нея, кажи ми само: как изглежда отблизо?
Ник се обърна към брат си присви устни в превзета целувка.
— Стига бе, ще ме убиеш! — Вече в плен на собствените си фантазии, Зак го последва навън — А в непринудена обстановка?
— Великолепно изпълва бикините си…
— Бикини. — Окончателно сразен, Зак посегна към сърцето си. — Видял си я по бикини?
— Естествено. Когато плувахме заедно в басейна — Всъщност той и Фреди бяха играли водно поло с трите и деца. Но защо да споменава тези досадни подробности.
— Плувал си с нея? — Зак мълчаливо преглътна — И тя е била по мокър бански?
— Да, няма как да влезеш във водата, без да се намокриш.
Загрижен за кръвното си налягане. Зак реши засега да не мисли за това. По-късно отново щеше да се върне тази тема.
— Сигурно си разговарял с нея, нали?
— Да, през цялото време. Тя е много умна, което допълнително засилва чара й. В края на краищата, не съм някой примитивен Тарзан.
— Просто питам. — Според Зак това беше едно напълно безобидно развлечение за щастливо женен мъж, който обожава жена си. — Значи наистина си се запознал с нея — констатира с дълбока въздишка и вдигна кашон с безалкохолни напитки.
— Не само се запознах, но и я целунах.
— Стига си се занасял!
— Прав си. Не я целунах.
Зак изсумтя.
— Веднъж да кажеш нещо вярно.
— Защото всъщност тя ме целуна. — Ник се облегна на купчина кутии и докосна устните си. — Ето тук.
— Значи искаш да ти повярвам, че Шантел О’Хърли те е целунала по устата?
— Хей, да не мислиш, че бих те излъгал?
Зак се замисли.
— Не — реши накрая, — не би ме излъгал. — И преди Ник да се е досетил за намеренията му, Зак го сграбчи и го целуна — също като Шантел — право по устата.
— Мамка му, Зак! — Последва вулкан от ругатни. Намръщен, Ник си изтри устата с опакото на ръката. — Да не си се побъркал?
— Хей, не се сърди. Никога не съм бил толкова близо до нея. — Окончателно удовлетворен, Зак внесе следващия кашон. — Всеки мъж има право да мечтае, приятелю.
— Стой по-далеч от мен с мечтите си. — Ник още веднъж си избърса устата. — Човече, ами ако някой те беше видял как ме целуваш?
— Само двамата сме. Освен това високо ценя благородството ти да се появиш в бара веднага, щом се върна в града.
— Нормално.
— А Фреди хареса ли посещението при богатите и известните?
— Тя е свикнала. — Ник се почеса по врата. — Отраснала е сред тях.
— Сигурно си прав. При нас си е просто Фреди.
След като пренесоха останалите кашони и касетите с напитки в склада, взеха от хладилника по чаша чай с лед, приготвен от Рио.
— Много е горещо за юни — отбеляза Зак. — Защо не си монтираш климатична инсталация в апартамента?
— Скоро и това ще стане.
Зак прецени, че това е добро въведение към въпроса, който искаше да повдигне от известно време.
— Мисля си, че както се развива кариерата ти и всичко останало — — „Всичко останало“ беше Фреди, но не беше моментът да я споменава, — може би няма да искаш да останеш тук.
— На тавана ли?
— Да, и това също. Имам предвид изобщо, включително в бара.
Озадачен, Ник остави чашата.
— Да не си решил да ме уволниш?
— Не, по дяволите. Истината е, че в момента имам голяма нужда от помощта ти. Но се притеснявам, че ти се чувстваш длъжен да останеш. А доколкото си спомням, никога не си мечтал да сервираш напитки до края на живота си.
— Същото се отнася и за теб — тихо напомни Ник.
— Това е друго — започна Зак и завъртя глава, когато улови погледа на брат си. — Добре, може би имаш право. И моята мечта не беше да стана барман. Но сам направих своя избор. Истината е, че обичам това място. И съм щастлив тук. Не искам обаче да забравяме, че при теб нещата тръгнаха в друга посока.
— Значи още се чувстваш отговорен за мен.
— Какво да се прави, навик.
Устните на Ник трепнаха в усмивка.
— Добре, тогава да помислим. Рано или късно ще се наложи да потърсиш втори барман и пианист на непълен работен ден. Засега нощната смяна не ми пречи да пиша музика. А ако мюзикълът се провали, ще имам нужда от сигурни доходи.
— Няма да се проваля.
— Така е, няма. Но нека засега оставим нещата както са. — Погледна часовника си и изруга. — По дяволите. Закъснях. Казах на Фреди, че ще започнем работа още преди половин час. До скоро.
След като Ник си тръгна, Зак се върна на бара. Не, помисли си той, това не е кораб и аз не съм капитан. Както и Рейчъл не беше русокоса филмова звезда.
Ухили се щастливо и си допи чая. А самият той беше един изключително щастлив мъж.