Зак прецени, че това е добро въведение към въпроса, който искаше да повдигне от известно време.
— Мисля си, че както се развива кариерата ти и всичко останало — — „Всичко останало“ беше Фреди, но не беше моментът да я споменава, — може би няма да искаш да останеш тук.
— На тавана ли?
— Да, и това също. Имам предвид изобщо, включително в бара.
Озадачен, Ник остави чашата.
— Да не си решил да ме уволниш?
— Не, по дяволите. Истината е, че в момента имам голяма нужда от помощта ти. Но се притеснявам, че ти се чувстваш длъжен да останеш. А доколкото си спомням, никога не си мечтал да сервираш напитки до края на живота си.
— Същото се отнася и за теб — тихо напомни Ник.
— Това е друго — започна Зак и завъртя глава, когато улови погледа на брат си. — Добре, може би имаш право. И моята мечта не беше да стана барман. Но сам направих своя избор. Истината е, че обичам това място. И съм щастлив тук. Не искам обаче да забравяме, че при теб нещата тръгнаха в друга посока.
— Значи още се чувстваш отговорен за мен.
— Какво да се прави, навик.
Устните на Ник трепнаха в усмивка.
— Добре, тогава да помислим. Рано или късно ще се наложи да потърсиш втори барман и пианист на непълен работен ден. Засега нощната смяна не ми пречи да пиша музика. А ако мюзикълът се провали, ще имам нужда от сигурни доходи.
— Няма да се проваля.
— Така е, няма. Но нека засега оставим нещата както са. — Погледна часовника си и изруга. — По дяволите. Закъснях. Казах на Фреди, че ще започнем работа още преди половин час. До скоро.
След като Ник си тръгна, Зак се върна на бара. Не, помисли си той, това не е кораб и аз не съм капитан. Както и Рейчъл не беше русокоса филмова звезда.
Ухили се щастливо и си допи чая. А самият той беше един изключително щастлив мъж.
За да сменят обстановката, Ник предложи да проверят на практика новото пиано на Фреди. Колкото и да бе странно, но въпреки всички отвличащи неща, шума и желанието да се забавляват, вместо да работят, докато бяха на гости у О’Хърли те бяха доста напреднали с мюзикъла.
Ник тайно мечтаеше да си дадат ден или два почивка, но Фреди настояваше да се върнат към обичайния си работен режим.
И така, седнали пред новото пиано в апартамента й, двамата нанасяха последните щрихи на песента на хора в първо действие.
— Готово! — обяви Ник. — Добре, че Франк не е наблизо. Сигурно щеше да ни пришпори да завършим и хореографията.
— И аз съм доволна. Но все пак мисля, че…
— Крайно време е да престанем да мислим. — Ник стана и я издърпа от стола.
— Не ме пипай! Още не сме започнали въвеждащите партии към второ действие.
— И утре е ден.
— Не, днес — възрази тя и се засмя, когато той я залюля в ръцете си. — Ник, още е ранен следобед.
— Още по-добре.
— Нали винаги казваш, че работата не чака.
— Така беше, преди защото не исках да мисля за някои неща. — Хвърли я върху леглото, за да види как ще отскочи.
— Не сме си свършили плана за днес. — Седна на леглото, когато видя, че той се ухили и започна да си разкопчава ризата. — Нямах предвид тази част от плана.
— Караш ме да те съблазнявам, така ли?
— Не. — Но в следващия миг размисли. Преценяващо го изгледа, навела глава на една страна. — Или, може би. Ако мислиш, че ще успееш.
Ризата му вече бе разкопчана. Предизвикателството прибави нова тръпка към удоволствието, за което се бе приготвил. Фреди отклони поглед, но отново се обърна към него, когато Ник седна на леглото.
— Не виждам как ще ме съблазниш само с гледане.
— Обичам да те гледам.
Изгледа го иронично и той се засмя.
— Станал си много романтичен.
— Само не забравяй, че изобщо не си моят тип — според изключително достоверен източник. — След което я прегърна през кръста и не й позволи да се отскубне от прегръдката му.
— Не те искам — хладно заяви тя. — Пусни ме.
— О, напротив, много даже ме искаш. Това пулсиране в шията ти… — Наведе се и леко я захапа. — Направо ще ми проглуши ушите.
— Защото съм ти сърдита.
— Нищо подобно. Когато си ми сърдита, ето тук се появява бръчица. — С пръст проследи мястото между веждите й и се усмихна, когато тя наистина се появи. — Да, точно така. — Целуна я по челото и за негова радост, тънката линия се стопи.
— Не искам да… — Думите заседнаха в гърлото й, когато устата му започна да се движи възбуждащо по нейната.
— Какво?
— Да… М-м-м.
— И аз така си мислех.
Кой мъж би устоял на това постепенно разтапяне в ръцете му? На тихото мъркане, когато я целуваше — бавно и лениво?
Точно така искаше да се любят. Бавно и лениво, така че тялото му да усети всяка промяна, която настъпваше в нейното. Само едно докосване, и тя се изви към него. Прошепна я нещо, и тя въздъхна от удоволствие.