Нямаше нещо, което би поискал от нея, и което тя да не му даде веднага и с радост.
Искаше да я види на слънчевата светлина, която струеше през отворените прозорци и отвън се чуваше оглушителният грохот на уличното движение. Бавно и търпеливо разкопча копчетата на блузата й едно по едно. Отдолу беше с плътно прилепнал корсаж, обточен с дантела Докосна с пръст ръба на дантелата, след което бавно проникна под него. Дишането й стана накъсано и се ускори.
Винаги ставаше така, сънено разсъждаваше Фреди. Без усилие и прекрасно. Независимо дали бяха обезумели от страст или се любеха спокойно, винаги беше толкова естествено и лесно. И така съвършено.
Усети как вътре в тялото и се надига възбудата — разцъфтяваше като роза, листенце след листенце. Толкова беше лесно да се разтвори за него, да го приеме в себе си, устните им да се срещнат, телата им да се слеят.
Лекият ветрец я докосваше също така лениво като ръцете му и ту затопляше кожата й, ту я охлаждаше. Звуците, които проникваха през прозореца и слънчевите лъчи бавно избледняха и се оттеглиха като фон, като декор, създаден специално за нейните фантазии.
Изви се като дъга да му помогне, когато той разкопча панталона й, В унисон с неговите движения, смъкна ризата от раменете му и плъзна ръце по стегнатите мускули.
Не можеше да каже в кой момент движенията им се ускориха и я заля блажена топлина. Желанието се просмукваше в тялото й като наркотик и накрая проникна в кръвта й.
Силно се вкопчи в него, движейки се обезумяла.
— Искам те сега, Ник. Веднага. — Издигна я мощна вълна, докато той се бореше със себе си, за да се овладее.
Неочаквано ги заля удоволствието — дълбоко и опасно, породено от неясен копнеж и взрив на желание. Желанието ги прониза така остро, така ненаситно, че и двамата бяха потресени.
Никога досега Ник не бе изпитвал подобно нещо.
— Сега — въздъхна тя и извика победоносно, когато го прие в себе си.
Поразен от светкавичната промяна в нея и от собственото си желание, той я хвана здраво и се остави на страстта.
Ник се замисли. Двамата лежаха едни до друг, изтощени като деца след игра на хандбал. Никога не беше правил за нея нещо романтично. Дори нещо съвсем банално като вечеря на свещи и с хубаво вино или самотна и продължителна разходка.
А тя напълно го заслужаваше. Още в началото се бе опитал да й внуши, че заслужава нещо по-добро от това, което той е в състояние да й предложи. И след като тя не послуша гласа на разума, той беше длъжен да направи нещо хубаво за нея.
С радост би й дал всички хубави неща на света.
Откъде ми хрумна тази странна мисъл? — помисли той и тихо въздъхна. Чувствата му бушуваха като ураган. Затопляха го като слънчева светлина. Или му въздействаха като музика.
Кога бе преминал границата между радостта и копнежа към любовта?
Задръж малко, нареди си мислено Ник. И за двамата ще е по-добре, ако засега овладея чувствата си.
Върна се към първоначалната идея, като се самозалъгваше, че никога не е мислил за нещо друго, освен да й подари една прекрасна вечер.
— В гардероба ти забелязвам доста модни парцалки.
Стана и смешно. Ник беше обърнал внимание на гардероба й!
— Понякога и ние, простите хорица от Западна Вирджиния, си сваляме анцузите и си купуваме нещо модно.
— Не се излагай — нямам нищо против Западна Вирджиния. Дори я харесвам.
Тя беше отраснала там — в голяма къща със старинни мебели и икономка. А той беше израсъл на улицата, с втори баща, който най-много обичаше бутилката уиски. Не е зле да си го припомниш, Лебек, преди да ти хрумне още някоя безумна идея.
— Защо не си сложиш нещо по-джазово и да излезем?
— Да излезем? — Заинтригувана от новия развой на събитията, Фреди седна в леглото и примигна. — Къде ще ходим?
— Където искаш. — Би предпочел да не го гледа така като че току-що я е ударил с бухалка по главата. И преди са излизали. Почти. — Имам някои връзки и мога да взема билети за някоя постановка. Не за моя мюзикъл — бързо допълни, преди тя да е реагирала. — Не искам да обърквам старите мелодии с това, върху което работя сега.
Фреди се размърда в леглото. Чувстваше се оглупяла от щастие при мисълта, че Ник я кани на среща.
— Късно е да търсиш билета за довечера.
— Не е, ако знаеш на кого да се обадиш. — Погали с пръст рамото й и тя тихо въздъхна. Напоследък Ник беше започнал да я докосва просто така, без да се замисля. — А след това ще отидем на вечеря. Например в онзи френски ресторант, който толкова ти хареса.