Значи не е просто среща, помисли тя, окончателно объркана. А невероятна среща.
— Съгласна съм. — Още преди да е изслушал отговора й, той скочи от леглото и започна да се облича.
— Ставай бързо тогава. Аз отивам да завъртя няколко телефона и ще те чакам на тавана. След час.
Наведе се да я целуне и излезе, а тя остана загледана във вратата.
Изобщо не е сър Ланселот — помисли си Фреди и поклати глава. Но със или без рицарска броня, понякога и той получава пристъпя на благородство.
Докато се приготвяше, Фреди окончателно се успокои. Дано според Ник яркосинята копринена рокля със смъкнати рамене беше достатъчно джазова. Помисли си, че беше редно да й предложи той да мине да я вземе, особено след като за малко не падна, когато токчето на обувката й се заклещи в дупка на тротоара.
Махна за поздрав на Рио и се завъртя в бърз пирует, когато той подсвирна възхитено. Почука енергично на вратата на Ник и влезе.
— Сега път ти закъсняваш — извика тя.
— Трябваше да помогна на Зак с една доставка.
— О, извинявай. — Прехапа устни смутено. — Изобщо не се сетих, че си на работа.
— Взех си почивен ден. — Излезе от спалнята като си навличаше сакото. Изгледа я продължително и кимна. — Не изглеждаш зле.
— Много те бива в комплиментите, Никълъс.
— А сега какво ще кажеш? — Вдигна я на ръце и така я целуна, че Фреди се уплаши да не загуби равновесие и да падне.
— Така е малко по-добре — призна, когато отново бе в състояние да диша.
Внезапно притеснен, той я пусна на земята.
— Имаме достатъчно време за едно питае. Искаш ли да бъда твой личен барман?
— Защо не? Искам чаша бяло вино — по избор на бармана.
Имам нещо, което сигурно ще ти хареса. — Ник беше измъкнал бутилка „Кристъл“ от дълбоките резерви на Зак.
— Охо. — Очите на Фреди се разшириха от удоволствие. — Изглежда ме очаква една незабравима вечер.
— Точно това беше идеята. — Откри, че му е приятно да й прави изненади. Да прави заради нея нещо необикновено, нещо, което излиза от общоприетите норми — Отвори бутилката като опитен барман и наля виното в две чаши, която също беше взел от Зак. — За семейството — обяви Ник и докосна чашата й със своята.
Тя се усмихна и отпи.
— Какво ти става? Наумил си си нещо.
Вътре в него отново нещо се раздвижи. Желание и копнеж стоплиха сърцето му.
— И аз още не зная.
А най-странното бе, че това изобщо не го притесняваше. Тъй като беше щастлив. Неописуемо, абсолютно щастлив. И щом я погледнеше, ставаше още по-щастлив. Можеше да я гледа до края на живота си. Неочакваното откритие го удари право в стомаха и дъхът му секна. Ник се задави.
— Какво има? Добре ли си? — Фреди загрижено го потупа по гърба.
— Нищо ми няма. — Любов. За цял живот. — Да… добре съм.
Сега вече тя се притесни и отстъпи крачка назад.
— Защо ме гледаш така?
— Как?
— Като че ли ме виждаш за пръв път.
— Не зная. — И излъга. Наистина за пръв път я виждаше с очите на мъж, зашеметен от любов.
С него се бе случило нещо невероятно. Беше влюбен до уши в най-добрата си приятелка.
— Хайде да седнем. — Краката му бяха омекнали.
— Добре. — Фреди внимателно се отпусна до него на дивана. — Ник, ако не се чувстваш добре, можем да върнем билетите.
— Глупости. Нищо ми няма. Нали ти казах, че съм добре?
— Но изглеждаш като че ли си зле. Пребледнял си.
Сигурно беше пребледнял. Нали му беше за пръв път?
Беше танцувал около любовта, беше си играл с нея, беше я предизвиквал. Ала този път здравата беше загазил. Влюбен във Фред.
Още не можеше да свикне с факта, че я люби. А това беше много по-сериозно.
— Фред… Нещата между нас се развиват много бързо.
Тя го погледна смаяно.
— Смяташ, че десет години са недостатъчно дълъг срок?
Той махна с ръка.
— Знаеш какво имам предвид. Надявах се, че ще успея да те вместя между работата и всичко останало.
По гръбнака й премина ледено студена тръпка. Но гласът й остана спокоен.
— Да не се опитваш тактично да ми съобщиш, че повече не ме искаш, Ник?
— Не. — Самата мисъл го ужаси. Да я загуби точно сега беше немислимо. — Не — повтори той, и толкова силно я сграбчи за ръката, че тя подскочи. — Искам те, Фред. Едва сега започвам да разбирам колко много те желая.
Сърцето й бавно се обърна в гърдите й и се изпълни с радост.
— Имаш ме, Ник — каза тихо. — Винаги съм била твоя.
— Нещата се промениха — повтори той, като се чудеше как ла го каже по приемлив и за двамата начин. Искаше да й обясни чувствата си. — Не само защото спахме заедно. И не само защото, това, което изпитвам към теб различно и много по-силно от онова, което съм изпитвал към други жени.