— Ник. — Изпълнена с любов, тя вдигна съединените им ръце към бузата си. — Никога не си ми говорил по този начин. И не съм очаквала да го направиш.
Той също не го бе очаквал. Изведнъж се уплаши, че няма да намери най-подходящите думи.
— Не искам да прибързвам, Фред, но държа да знаеш, че…
Изруга, когато на стълбите се чуха тежки стъпки, а Фреди прокле съдбата ся. Никой от двамата не помръдна, когато влезе Рио и мрачно заяви.
— Ник, налага се веднага да слезеш долу.
Внезапен ужас скова гърлото му.
— Да не се е случило нещо със Зак?
— Не, не е Зак. — Рио погледна извинително към Фреди. — Но все пак, ела.
— Остани тук — нареди Ник на Фреди, но Рио се обади:
— По-добре и тя да дойде. Може да ни потрябва помощта й. — Когато Ник мина покрай него, Рио сложи ръка на рамото му и обясни — Мария е.
Ник се поколеба и погледна Фреди. — Много ли е зле?
Рио само поклати глава и ги пусна да минат напред. Името нищо не говореше на Фреди. В първия момент си помисли, че става дума за някоя стара изгора на Ник, която е нахлула в бара в пристъп на ревност или още по-лошо — в пияно състояние.
Но картината, която завари в кухнята, беше съвсем различна и я накара бързо да забрави подозренията си.
Жената беше тъмнокоса, много слаба и преди нещастието и умората да издълбаят дълбоки бръчки по лицето й, вероятно е била красива. Сега то бе покрито със синини и рани и беше трудно да се каже каквото и да било.
Жената седеше неподвижно на един стол. За облегалката му се държеше момченце с безжизнени очи, а в краката на жената се бе свило още по-малко момиченце, захапало палеца си. В скута безсилно плачеше тримесечно бебе.
Ник имаше желание да се разкрещи, да излее гнева си. Идеше му силно да разтърси тази жена, това момиче, в което някога бе почти влюбен, за да престане да гледа безнадеждно като пребито куче. Вместо това се приближа и бавно повдигна брадичката и. Първата сълза потече чак, когато го погледна.
— Съжалявам, Ник, ужасно съжалявам. Просто не знаех къде да отида.
— Не бива да съжаляваш, че си дошла тук. Мария. Здрасти, Карло. — Усмихна се на момченцето. Съвсем леко постави ръка на рамото му, но момченцето се стегна и още повече се сви в черупката си.
Детето знаеше, че не бива да се доверява на ръцете на големите.
— А кое е това голямо момиче? Да не е Джени? — Ник вдигна момиченцето и го постави на коляното си. Без да престава да смуче палеца си, тя облегна главичка на гърдите му. — Рио, защо не затоплиш няколко сандвича за децата?
— Във фурната са.
— Джени, искаш ли да погледаш как Рио готви? — Та кимна и Ник внимателно я остави на плота. Обърна се към Карло и момчето веднага се скри зад стола.
— Не искам да ти създавам неприятности, Ник. — Жената бе значително по-спокойна и започне да люлее бебето.
— Искаш ли кафе? — Без да чака съгласието й, той отиде и взе каната. — Детето е гладно, Мария.
— Зная. — С видимо усилие се наведе и взе хартиения плик, който беше оставила до краката си. — Вече не я кърмя. Нямам кърма, но й давам изкуствено мляко.
— Искате ли да ви помогна? — С окуражителна усмивка Фреди протегна ръце. — Може ли да я подържа малко?
— Разбира се, Тя е добро дете, само дето… — Майката замълча и беззвучно се разплака.
— Няма страшно — тихо каза Фреди и внимателно взе бебето от ръцете й. — Всичко ще се оправи.
— Толкова съм уморена — накрая успя да каже Мария. — Това е. Просто съм уморена.
— Престани. — Заповедта на Ник прозвуча рязко. — Пак те е бил, нали?
— Ник. — Фреди го предупреди с поглед да внимава какво говори пред децата.
— Да не мислиш, че не знаят какво става? — Но все пак понижи глас. — Такъв е животът им, Фред. — След това седна до Мария и пъхна чашата в ръцете й. — Поне сега няма ли да повикаш ченгетата?
— Не мога да го направя, Ник. — Той изсумтя презрително и жената цялата се сви. — Не зная какво може да направи, ако се обадя в полицията. Направо ще побеснее. Знаеш какъв става Рийс, когато пие.
— Да, бе. — Разсеяно потърка с ръка гърдите си. — Нали ми беше обещала, че ще го напуснеш.
— Напуснах го. Кълна се, направих го. Никога не бих те излъгала, Ник. Преместих се в апартамента, който ти ми намери, малко преди да се роди бебето. Нямах намерение да се връщам при него. Особено след последния път.
Ник си спомни, че последния път Рийс я беше блъснал надолу по стълбите. А тя беше бременна в шестия месец.
— Тогава кой ти разцепи устната и ти насини окото?
Тя унило погледна чашата с кафето и механично отпи.
Рио сложи пред нея една чиния.
— Ще заведа децата вътре да хапнат нещо.