— Благодаря. — Тя изтри още една сълза. — А вие двамата да слушате, разбрахте ли? Да не пречите на господин Рио! — Мария почти се усмихна, когато видя как Фреди храни бебето. — Казва се Дороти, като момиченцето от „Магьосникът от Оз“. Децата избраха името.
— Много хубаво дете.
— И е много добричка. Рядко плаче и не ме буди през нощта.
Ник я прекъсна, тъй като търпението му беше изчерпано.
— Мария.
В отговор тя въздъхна на пресекулки.
— Напоследък започна често да се обажда. Искал да види децата.
— Изобщо не му пука за децата.
— Зная. — Долната устна на Мария затрепери и тя я прехапа. — Както и те нямат нужда от него. Но толкова беше тъжен по телефона. След това се отби да ги види и им донесе сладолед. Затова се надявах, че може би този път. — Замълча, тъй като много добре разбираше колко бе глупаво да се надява при тези обстоятелства. Надеждата беше равнозначна на самоубийство.
— Не смятах да се връщам при него. Само да му разреша от време на време да вижда децата. Разбира се, в мое присъствие, за да съм сигурна, че се държи добре с тях и не е започнал пак да пие. Но тази вечер дошъл, докато бях в спалнята с бебето, Джени му отворила вратата. Нищо не можах да направя, Ник. Веднага усетих, че е пил и му казах да се маха. Но беше късно.
— Добре. Недей да бързаш. Разказвай спокойно. — Ник стана да донесе лед за подутата й устна.
Но тя вече не можеше да спре. Нито да разказва спокойно.
— Рийс започна да чупи всичко наред и да крещи. Грабнах децата и ги заведох в спалнята, за да не ги удари. Това още повече го вбеси. Втурна се след мен. Не зная как успях да се измъкна от ръцете му, но накрая се заключих заедно с децата в спалнята. После слязохме по пожарната стълба и избягахме.
— Ник — прошепна Фреди, — вземи го за малко. — Тихо му подаде спящото дете. — Дай да те почистя — каза на Мария и напои с вода от чешмата една кърпа. После нежно избърса лицето на жената.
Докато дезинфекцираше охлузните рани, Фреди тихо я разпитваше за децата. Когато Мария се отпусна, седна до нея и я взе за ръката.
— Зная едно място, където винаги можеш да отидеш. Там ще сте в безопасност и ти, и децата.
— Преди това обаче трябва да се обади на ченгетата. — Въпреки че говореше с рязък тон, Ник нежно люлееше детето в скута си.
— Мисля, че е прав — кимна Фреди и подаде на Мария лед, увит в кърпичка. — Но и теб разбирам — представям си какво е да изпитваш страх. В приюта за жени, пострадали от домашно насилие, непременно ще ти помогнат. А също и на децата.
— И Ник ми казваше същото, но аз все се надявах, че сама ще мога да се справя.
— Всеки понякога има нужда от помощ.
Мария затвори очи, за да събере малко смелост.
— Няма да му позволя да бие децата ми. Никога повече. Ник, ако ми кажеш, че постъпвам правилно, ще отида в приюта.
Това беше истински успех и той знаеше, че донякъде се дължи и на мълчаливата подкрепа на Фреди.
— Фред, горе под телефона в кухнята има записан един номер. На Карън. Обади се и обясни ситуацията.
— Добре. — Когато излизаше от стаята Фреди чу, че Мария отново се разплака.
Тъкмо приключи разговора и Ник се качи при нея. Спря се за миг и я погледна — фина жена с елегантна рокля.
— Съжалявам, че всичко това се стовари върху теб, Фред. Провалих ти цялата вечер, а нещата едва сега започват.
— Няма нищо. О, Ник, горката жена.
Очите му потъмняха.
— Искам да я заведеш заедно с децата в приюта. Там не обичат да влизат мъже. И нищо чудно. Ще съм по-спокоен, когато зная, че ти си с нея и ще се погрижиш да я настанят добре.
— Разбира се. С удоволствие ще я заведа. Веднага, щом свърша, ще се върна.
— Не, прибери се у дома. — Заповедта прозвуча като удар с камшик. — Когато свършиш с Мария, искам да се прибереш вкъщи. Аз имам малко работа.
— Но, Ник.
— Нямам време да споря с теб. — И излезе, като силно затръшна вратата.
Ник наистина имаше работа. Нямаше да е трудно да открие шефа на старата си банда. Рийс още се движеше сред същите хора, обикаляше същите улици и мръсни дупки, в които всеки, независимо от възрастта си, за няколко долара можеше да си купи дрога, пиене или жени.
Скоро го откри. Рийс се наливаше с уиски в една дупка на петнайсетина пресечки от „Спускай платната“.
Атмосферата не бе подходяща за придирчиви клиенти. Въздухът беше мръсен и задимен, миришеше на пот и цигари, на пода се тъкал яха фасове и обелки от фъстъци. И алкохолът беше също толкова евтин, колкото самотната проститутка в ъгъла, забила стъклен поглед в чаша с джин.
— Рийс.
Беше напълнял и изглеждаше по-едър от преди. Но това не бе натрупване на мускулна маса, както при зрял мъж, а подпухналата пълнота на пияница. Рийс се извърна бавно на високото столче пред бара и още преди да изсумти, презрението се изписа в погледа му.