— Бре, бре, кого виждат очите ми? Това не е ли преуспяващият Лебек? Гас, дай на моя приятел нещо, подходящо за джентълмени, а на мен още веднъж от същото. И да ни ги сервираш на табла. — Тази идея толкова развесели Рийс, че за малко не се строполи на пода от смях.
— Спести си поръчката — обърна се Ник към бармана.
— Вече не пиеш със старите приятели, щото си станал голяма работа. Прав ли съм, Лебек?
— Не пия с хора, които стрелят по мен, Рийс.
— Хей, не се целех в теб, — Рийс гаврътна съдържанието на чашата и шумно я стовари на плота — знак, че иска още. — И си излежах срока, забрави ли? Цели пет години, три месеца и десет дни. — Извади смачкан пакет цигари и измъкна една със зъби. — Още ли се сърдиш, че ти измъкнах Мария под носа? Тя, нали си е будала, винаги си е падала по мен. Хей, двамата добре се забавлявахме, докато ти си въобразяваше, че ще ти е вярна до гроб.
— Умните мъже не се вторачват в миналото, Рийс. А ти никога не си бил голям умник. Но точно за Мария искам да се разберем. Веднъж завинаги.
— Моята женска си е мой проблем. Също като малките копелета.
— Може и да е била твоя. Някога. — Ник се наведе над Рийс. В очите му просветна опасен като на вълк поглед. А вълците имат зъби. — Повече никога няма да се приближаваш до тях. Никога. Иначе ще се наложи да те убия. — Каза го спокойно и толкова равнодушно, че барманът провери дали пистолетът под чекмеджето на касата си е на мястото. Рийс само изсумтя. Добре познаваше Ник. Не му стискаше да стигне по-далеч от празни заплахи.
— Онази кучка пак ли е дотърчала да ти се оплаче?
— Сигурно смяташ, че този път леко се е отървала — само с разцепена устна и няколко синини. Няма да се наложи да постъпи в болница като предишния път.
— Всеки има право да покаже на жена си кой командва вкъщи. — Рийс се замисли върху тази сложна мисъл и бавно обърна чашата. — Тя сама си го изпроси. Знаеше, че не искам да ражда последното копеле. Мамка му, та първото хлапе даже не е мое и пак я прибрах, нали? И нея, и проклетото копеле. Затова не ми се мотай из краката и не ми казвай как да възпитавам собствената си женска.
— Нищо нямам намерение да ти казвам. Но ще ти покажа. — Ник се надигна. — Ставай.
Зачервените очи на Рийс проблеснаха доволно при мисълта, че ще падне страхотен тупаник.
— Предизвикваш ли ме, брато?
— Стани — повтори Ник. С периферното си зрение забеляза, че барманът се раздвижи и извади портфейла си. Подхвърли му няколко банкноти с думите: — Това би трябвало да покрие загубите.
Барманът грабна парите, преброи ги и кимна.
— Няма да има проблем.
— Имаш нужда от як пердах, Лебек. — Рийс се смъкна от столчето и се поклони театрално. — А аз съм човекът, който ще ти го осигури.
Гледката никак не беше приятна. При вида на кръвта, проститутката остави джина си и излезе от бара. Останалите посетители се отдръпнаха назад, готови да се насладят на представлението.
Рийс беше пиян, но не и безсилен. Напротив, от алкохола още повече се озлобяваше. Месестият му юмрук се заби в слепоочието на Ник и от очите му изскочиха искри. В същото време с другия юмрук Рийс го удари в стомаха. Ник се преви на две, но бързо се изправи и на свой ред стовари юмрука си в челюстта на Рийс.
След което продължи методично и хладнокръвно, като гледаше да удря главно по лицето. От носа на Рийс шуртеше кръв. Той се облегна на една маса и дървото се пропука под тежестта му.
Тогава Рийс изрева като разярен бик и се хвърли напред с наведена глава и свити юмруци — Ник успя да избегне атаката, но не пропусна да го удари. Помещението беше таено и движенията им бяха ограничени. Ник се подхлъзна, загуби равновесие и попадна право под юмрука на Рийс.
В следващия момент дойде на себе си и усети ръцете на бившия си приятел около врата си. Започна да се задушава, ушите му бучаха. Приклекна, за да се освободи донякъде от хватката и дълбоко пое въздух. След това нанесе удар отдолу. Зъбите на Рийс одраскаха кокал четата на ръката му, но той не спираше да удря, накрая почти на сляпо.
В него се бе събудил звярът. Изгледа кръвнишки Рийс и го повали на земята. Чу се звън на счупено стъкло и хиляди иглички се забиха в кожата му. От омразата беше станал силен, необуздан и безмилостен.
Усещаше миризмата и вкуса на кръв. Не спря да нанася удари дори след като Рийс подбели очи и тялото му омекна.
— Достатъчно. — Барманът и двама посетители издърпаха Ник настрани. — Не искам никой да бъде пребит до смърт в заведението ми. Свърши това, за което беше дошъл, сега си отивай.