— Охо! — Майкъл вдигна вежди. Като опитен мъж, той добре познаваше женските номера и жените, и високо ценеше усета им към стратегията. — Искаш да напишеш думите към неговата музика, така ли?
— Да. От нас двамата може да се получи добър екип.
— Вярно е, но той не мисли така, познах ли? — Усмихна се, когато тя недоволно подви устни. — Нашият Ник е инат като магаре. Ако искаш, бих могъл леко да го ударя по дебелата глава.
Фреди отново подви устни, но не издържа и се засмя.
— Дано не се наложи да стигаме дотам, но ще го имам предвид като резервен вариант. — Очите й станаха сериозни и той изведнъж осъзна, че тя вече не беше дете. — Аз съм добра в работата си, чичо Мик. Музиката е в кръвта ми, също както изкуството е в твоята.
— А когато разбереш какво искаш…
— Намирам начин да го постигна. — Наистина прозвуча доста дръзко, но какво от това. Дързостта също беше в кръвта й, — Искам да работя с Ник. Искам да му помогна. И ще го направя.
— А от мен очакваш да…
— Да ми осигуриш подкрепата на семейството, ако се наложи. Все пак се надявам, че и така ще успея да го убедя. — Отметна косата си с жест, в който Майкъл разпозна влиянието на сестра си. — Всъщност това, от което действително имам нужда, е да си намеря жилище. Надявам се, че леля Сидни ще ми помогне да потърся нещо подходящо близо до „Спускай платната“.
— Сигурно, но у нас има достатъчно място. Знаеш, колко ще ти се радват децата, да не говорим за Сидни… — Забеляза погледа й и въздъхна виновно. — Обещах на майка ти да опитам да те разубедя. Знаеш я Наташа — винаги се тревожи.
— А не е необходимо. Нали двамата с татко винаги са ми повтаряли колко се гордеят, че са ме възпитали като самостоятелна личност. Някое съвсем малко апартаментче, чичо Мик — бързо продължи тя. — Помоли леля Сидни да ми се обади в „Уолдорф“. Ако има време, можем да обядваме заедно.
— За теб тя винаги ще намери време. Както и всички ние.
— Да, зная. И този път съм решила здравата да ви досаждам. Само колкото може по-скоро да си намеря квартира. — В очите й се появи лукав блясък. — Преди баба да започне да крои планове как да ме подмами при тях в Бруклин. Трябва да тръгвам. — Бързо го целуна по бузата и обясни: — Искам да се отбия на още няколко места. — Тръгна решително към вратата, но спря. — О, и когато мама се обади, спокойно можеш да й кажеш, че много си се постарал да ме убедиш.
Махна му за довиждане и изскочи на улицата, където отново спря такси.
След като бе изпълнила точка втора от плана си за деня помоли шофьора да спре пред „Спускай платната“ и да я изчака. Мина откъм задния вход и натисна звънеца. След секунда съненият и много ядосан Ник изрева по домофона:
— Кой е?
— Още ли си в леглото? — весело попита тя. — Остаряваш, Никълъс. Вече не ставаш за нощен живот.
— Фреди? Да му се не види, знаеш ли колко е часът?
— Десет, но няма значение. Нали ще ми отвориш? Искам да ти покажа нещо. Просто ще го оставя долу на масата.
Той се препъна в нещо и изруга.
— Слизам.
— Не, не се разкарвай. — Не вярваше, че ще оцелее, ако го види току-що станал от леглото. — Няма да се бавя. Само натисни звънеца, за да мога да вляза. Обади се после да ми кажеш какво мислиш.
— Какво е това? — попита той, докато натискаше копчето на автомата.
Вместо отговор Фреди влезе бързо, остави нотната тетрадка на масата на Рио и отново изскочи навън.
— Извинявай, че те събудих, Ник — извика в домофона. — Ако си свободен довечера, можем да вечеряме заедно. До скоро.
— Чакай, мътните……
Но тя вече бе изтичала отпред, където я чакаше таксито. Облегна се на седалката, затвори очи и въздъхна дълбоко. Ако той не я искаше — или по-точно таланта и, поправи се тя, — след като прегледа тетрадката, значи отново беше на нулева позиция.
Мисли позитивно! — заръча си Фреди. Изправи се и скръсти ръце.
— Закарайте ме в „Сакс“ — нареди на шофьора.
Когато една жена имаше — евентуално — среща с мъжа, за когото смяташе да се омъжи, заслужаваше да си купи нова рокля.
ВТОРА ГЛАВА
Ник си нахлузи джинсите и слезе, препъвайки се по стълбите, но Фреди си бе отишла. Удари палеца на крака си в кухненската маса, но нямаше на кого да си го изкара, освен себе си. Заподскача на един крак и мрачно погледна папката, която тя му беше оставила.
Да му се не види, какво си въобразяваше това хлапе? Не стига, че го събуди в ранни зори, ами на всичкото отгоре му пробутва някакви тайнствени папки. Като не преставаше да мърмори под нос, грабна папката и се върна горе. Преди всичко имаше нужда от кафе.