Ник се препъна и изтри кръвта от устата си.
— Когато се съвземе, кажете му, че ако още веднъж посегне на жена, следващият път ще го довърша.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като заведе в центъра за малтретирани жени Мария и децата, Фреди смяташе да се прибере вкъщи. Беше невероятно изтощена — и психически, и физически. Допуснаха я да влезе само в приемната, но остана доволна от малкото, което успя да види, тъй като обстановката по нищо не приличаше на приют.
Ник добре бе проучил въпроса.
На стените бяха закрепени с кабърчета детски рисунки, през открехната врата се забелязваше малко помещение — изглежда дневна — с оскъдно, но уютно обзавеждане.
Посрещна ги жена с преуморен вид и ведър глас. Последното, което Фреди видя бе, как тя отведе Мария нагоре по стълбите като през цялото време тихо й говореше нещо успокоително.
Накрая се отказа да се прибере, въпреки настояването на Ник, а отиде в бара да го почака.
— Знаех си, че ще се върнеш — забеляза Рио, когато тя влезе в кухнята. — Приеха ли Мария и децата?
— Да. — Тя се отпусна уморено на стола. — Мястото ми изглежда добро. И най-важното — сигурно. Обаче мисля, че тя още не осъзнава къде е. Просто тръгна след жената от дома, без да задава въпроси, също като децата.
— Ти направи всичко, което зависеше от теб. — Рио сложи пред нея димяща чиния. — Сега трябва да хапнеш, И без възражения.
— Няма да откажа. — Фреди одобрително погледна пилето с ориз. — Рио, коя е Мария?
— Стара позната на Ник. Отдавна не се бяха виждали.
— Откакто той се пренесе тук, при Зак и Рейчъл. Когато забременяла с момченцето — Карло, родителите й я изхвърлили на улицата.
— Боже, какви родители — промърмори Фреди. — Защо хората понякога са толкова безсърдечни с най-близките си? Ами бащата?
— Изглежда изобщо не е проявил интерес към сина си. — Рио сви рамене, след което се усети и я погледна извинително. — Детето не е от Ник.
— Можеше да не ми го казваш, Рио. Ник никога не би ги изоставил. — Остави вилицата и си разтри челото. — Да не би бащата на Карло да я е докарал до това състояние?
— Не, Рийс. Мария се захвана с него преди четири години. Когато момчето се роди, той беше в затвора.
— Явно е голям сладур.
— Да, истински цар на негодниците. — Вместо кафе, както бе очаквала, Рио й подаде чаша билков чай. — Името му нищо не ти говори, нали?
— Не. — Фреди помириса чая — беше от лайка, я се усмихна. — А какво трябва да ми говори?
— На времето точно той за малко не уби Ник. — Тъмните очи на Рио помръкнаха. — Преди десетина години нахлу в бара с няколко мръсници от бандата — всички надрусани и въоръжени до зъби. Бяха дошли да ограбят Зак. Рийс се опита да го застреля.
Кръвта се оттегли от лицето й.
— Спомних си. Господи, спомних си. Тогава Ник блъснал Зак настрани.
— И застана срещу куршумите — завърши мрачно Рио. — Вече си мислех, че ще го загубим. Но Ник е яко момче. Винаги е бил много издръжлив.
Фреди се надигна много бавно като че ли се опасяваше да не падне, ако направи по-рязко движение.
— Рио, къде е той? Къде отиде Ник?
Той можеше да излъже. Но предпочете да й каже истината.
— Отиде да търси Рийс. И предполагам, че вече го е намерил.
Тя с усилие си пое дъх.
— Веднага трябва да предупредим Зак. Трябва да…
— Зак вече тръгна да го търси. Алекс също. — Рио нежно постави огромната си ръка на рамото й. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме, мила.
И така, Фреди остана да чака. Качи се горе и започна да мери с крачки апартамента на Ник. Всеки звук от улицата или от бара я караше да затаи дъх. Разтреперваше се всеки път, когато чуеше вой на сирена.
Ник е яко момче. Винаги е бил много издръжлив.
Не я интересуваше дали е як или издръжлив. Искаше само да се прибере вкъщи — цял и невредим.
За да се отвлече от тягостните мисли, гледаше непрекъснато да прави нещо. Първо разтреби, след това избърса праха и накрая реши да измие пода.
Беше коленичила на пода в кухнята, когато чу стъпки по стълбите. Бързо скочи на крака и хукна към вратата.
— Ник. О, Божичко, Ник. — Прегърна го, изпълнена с облекчение и радост, че го вижда.
В първия миг той не реагира, въпреки че от прегръдката й в тялото му отекна непоносима болка. След малко събра достатъчно сили и я отлепи от себе си.
— Казах ти да се прибереш вкъщи, Фред.
— Не ме интересува какво си казал. Аз бях… Божичко, ти си ранен.
Очите й се разшириха от ужас, облекчението се замени с тревога. Цялото му лице беше в кръв. Едното око беше отекло и почти затворено. Дрехите — раздрани й също изцапани с кръв.
— Трябва да отидеш на лекар.