— Нямам нужда от никакъв лекар. — Отдръпна се рязко, но краката му го подведоха и Ник се строполи на стола. Най-много от всичко го беше страх да не повърне пред нея. — Не започвай и ти. Зак вече ме направи на пестил. Отивай си, Фред.
Вместо да го послуша, тя отиде в банята и взе от аптечката всичко, което според нея ставаше за първа по мощ. Въоръжена с антисептичен мехлем, бинтове и мокри кърпи, тя се върна в стаята и видя, че той седи в същата поза, в която го бе оставила.
Погледна я и сигурно щеше да й каже нещо грубо. Отказа се, тъй като имаше чувството, че ако направи и най-малкото движение, лицето му ще се разцепи.
— Не се дръж с мен като бавачка.
— Помълчи малко. — Започна да попива кръвта и забеляза, че ръцете й са по-стабилни от гласа й. — Сигурно очакваш да те попитам как изглежда другият. Не беше твоя работа да се биеш с него.
— Напротив. Точно моя работа е. На времето Мария съвсем не ми беше безразлична. — Изсъска от болка, но се отпусна, когато тя притисна хладната кърпа към подутото око. — А даже да не я познавах, всеки мъж, който си позволява да удря жени и деца, заслужава да бъде пребит от бой.
— Няма да крия, че напълно споделям чувствата ти — промърмори Фреди. — Само дето не одобрявам методите ти. Сега малко ще те заболи.
Наистина го заболя. Но не малко, а доста. Ник сочно изруга.
— Как ми се иска да се махнеш.
— Няма да ти доставя това удоволствие. — Утешаваше се с мисълта, че раните на лицето не бяха толкова дълбоки, че да има нужда от шев. И тогава забеляза ръцете му. Обзе я неописуем гняв. — Виж, какво си направил с ръцете си! Нещастен идиот. Защо не мислиш с главата си, а само с хормоните?
Идеше й да се разплаче от мъка. Неговите красиви, талантливи ръце на музикант, бяха целите в рани и кървяха. И бяха започнали да се подуват.
— Няколко пъти се удариха в зъбите му.
— Типично за теб. Житейско правило номер едно на Никълъс Лебек: ако не можеш да разрешим проблема, пребий го бой. — Докато го ругаеше, Фреди направи студени компреси па ръцете му. — Защо не се обади на Алекс?
— Не ме поучавай какво да правя, Фред. Нали я чу какво каза? Нямала намерение да подаде оплакване в полицията.
— Все пак отиде в приюта, нали? Заедно с децата.
— И да го оставя да се разхожда най-спокойно, така ли? Не. Не и този път. — Ник сви пръсти, за да провери дали може да ги движи. Усещаше ги вдървени и го боляха, но всъщност най-зле беше пострадало тялото му, което Фреди още не бе видяла. — На времето се опита да убие брат ми и какво получи за това? По-малко от шест години. Според правосъдието той си е изтърпял наказанието и може да излезе от затвора. И какво прави тогава? Пребива Мария. Системата не работи. Моят метод върши повече работа.
— На времето той за малко не те уби. — Устните й се разтрепериха. — И днес можеше да го направи.
— Ама не можа, нали? Затова сега си тръгвай и ме остави на мира.
Ник се надигна и закуцука към кухнята. Спомни си къде държеше аспирина, но ръцете му бяха толкова подути, че не можа да отвинти капачката.
Фреди взе шишенцето. Нейните движения също бяха сковани, но от друга болка. Извади няколко аспирина и ги остави на плота. След това наля чаша вода.
— Сигурен ли си, че искаш да си тръгна, Ник? — Гласът й беше овладян. Даже прекалено. — И да те оставя на мира?
Той не се обърна да я погледне. Остана с гръб към нея, подпрян на мивката. Нараненото му тяло пулсираше от болка.
— Сега не мога да говоря за това. Ако искаш да направиш нещо хубаво за мен, иди си в къщи. Остави ме сам. Не искам да оставаш тук.
— Чудесно. Не биваше да забравям, че вълкът единак предпочита да се свие в бърлогата си и сам да си лиже раните. Тогава наистина ще те оставя на спокойствие. — Не по-малко наранена от него, тя се обърна рязко и тръгна към вратата. За малко не се блъсна в Зак. Фреди избърса мократа си буза. — Внимавай — предупреди го. — Побеснял е от яд.
— Фреди… — Но тя не спря и бързо излезе. След малко токчетата й затропаха по стълбите. Зак влезе в кухнята при брат си. — Как успя да я разплачеш?
Ник само изруга и взе хапчето.
— Разкарай се. — Примигна от болка, когато водата одраска нараненото му гърло. — Нямам настроение за приказки, Зак.
— Не съм дошъл да си приказвам с теб, мътните те взели. Седни, преди да си се строполил на пода.
Предложението му се стори разумно. Като стъпваше внимателно, Ник бавно се наведе и се отпусна на един стол.
Зак отстъпи крачка назад и внимателно го огледа. Фреди беше свършила добра работа, но брат му все още изглеждаше като смачкана боксова круша.
— Здравата те е обработил.
— Аха, приложи някои хватки.
— Хайде да свалим тоя парцал от гърба ти и да видим какво има отдолу.