— Значи Рийс те изпраща. — В главата й проблесна нова искрица надежда. — Джак, не го прави. Той просто те използва.
— Рийс ми е приятел и брат. — Очите му просветнаха безумно. — Някои забравиха колко силни бяхме преди. Но не и Рийс. Само той остана верен на идеята.
Ако страхът не я стискаше с костеливите си пръсти за гърлото, Фреди сигурно щеше да се засмее — толкова бе жалък.
— Ако ме нараниш, ти ще плащаш, а не Рийс.
— Това си е мой проблем. Събличай се.
В очите й се появи ужас. Джак го забеляза и доволно се ухили. Идеше му да литне от радост. С парите, които му даде Рийс, си бе купил солидна доза кокаин.
— Първо ще се позабавляваме. Събличай се, маце. Ник пак си е намерил готино парче.
Фреди си помисли, че ще я изнасили. Колкото и да бе отвратително, щеше да го преживее. Но нещо и подсказваше, че Джак нямаше намерение да я остави жива. Първо щеше да я изнасили, а след това — да я убие. И в двата случая щеше да изпита удоволствие.
— Моля те, не ме наранявай. — Нарочно показа, че се страхува. Това щеше да приспи вниманието му.
— Нищо няма да ти се случи, ако правиш, каквото ти казвам. — Облиза устните си. — Стани и се събличай, иначе ще те порежа.
— Не ме наранявай — отново помоли тя. Тялото й се стегна. Призова на помощ целия си късмет. Ако сега не успее, няма да има втора възможност. — Ще направя всичко, което искаш. Всичко.
— Не се и съмнявам. А сега ставай.
Той размаха ножа и се ухили. Фреди погледна към вратата на спалнята и нарочно се ококори изненадано. Джак прояви достатъчно глупост, за да проследи погледа й.
Тогава тя скочи напред.
Между пръстите си беше стиснала като ками ключовете, които той не се сети да й отнеме. Без да изпитва нито за момент колебание или съжаление, насочи ги право към очите му.
Той изпищя. Никога не бе чувала мъж да пищи така — с обезумял и тънък глас. Джак закри очите си с ръка и размаха ножа напосоки. Като вложи в удара цялата ся сила, Фреди стовари върху главата му скъпоценната лампа в стил „ар деко“.
Той се олюля и ножът издрънча на пода. В течение на няколко секунди тя го наблюдаваше, дишайки тежко. Като насън вдигна телефона.
— Чичо Алекс? Имам нужда от помощ.
Фреди не припадна, въпреки че се страхуваше да не направи точно това. Последва указанията на Алекс и веднага излезе от апартамента. Когато пристигна първата полицейска кола, тя стоеше до бордюра и се олюляваше.
Алекс пристигна след трийсет секунди.
— Добре ли си? Нали нищо ти няма? — Прегърна я силно. В очите на опитния полицай се появиха сълзи, когато зарови глава в косата й. — Направи ли ти нещо, детето ми?
— Не. Нищо ми няма. Само ми се гади.
— Седни, миличка. Ето, ела тук. — Внимателно я настани на стъпалата пред блока. — Отпусни си главата между коленете. Точно така. Умното ми момиче. Сега бавно си поеми дъх. Качете се горе — рязко нареди Алекс на униформените полицаи, — и изкарайте онзи боклук от апартамента на племенницата ми. Можете да му предявите обвинение за нападение с опит за изнасилване и убийство. Внимателно свалете пръстовите отпечатъци от ножа и го премерете. Ако не отговаря на нормите; и него му пишете в сметката.
— Каза, че Рийс го е накарал — безизразно обясни Фреди.
— Не се притеснявай. И за него ще се погрижим. Сега ще те заведа в болницата. Не искам да оставаш тук сама.
— Няма нужда от лекар. — Отново вдигна поглед към него. Пристъпите на гадене бяха отминали, но продължаваше да усеща главата си странно лека. Погледна пръстите си, с които преди малко бе оправила блузата си и неразбиращо се вторачи в лепкавата червена течност.
В следващия миг отново се оказа в прегръдките на Алекс.
— Отиваме в болницата — решително заяви той.
— Не, моля те. Раната не е дълбока. Усещам само леко парене и вече не кърви. Само трябва да се превърже.
В момента той бе готов да удовлетвори всяко нейно желание. Още я държеше в прегръдките си, когато двама от неговите хора изведоха накуцващия и окървавен Джак.
Алекс не можеше да я пусне отново да се върне горе, да остане сама със спомените си на местопрестъплението.
— Добре, миличка. Барът не е далеч. Предлагам да отидем там и да погледнем раната. Ако преценя, че имаш нужда от медицинска помощ, без повече да спориш, ще те закарам в спешното отделение.
— Съгласна съм. — Фреди отпусна глава на рамото му. В момента искаше само да се наспи.
— Това нищожество има нужда от лекар — обади се единият от полицаите. — Много е зле.
— Тогава нека го види лекар. Искам да е в добра форма, когато го прибера в ареста.
Единственото, което Фреди запомни от краткото пътуване до „Спускай платната“, бе успокояващият глас на Алекс. Спомни си как Наташа я люлееше на ръце, когато като дете беше болна от шарка.