— Нищо не успя да ми направи, чичо Алекс.
— Да, миличка, ти си се справила великолепно. Сега аз ще поема нещата в свои ръце.
Рио извика ужасен, когато Алекс я внесе в кухнята.
— Сложи я да седне. Ето тука. Кой е наранил детето ми? Кой е наранил любимата ми кукличка? Ник! — изрева той, още преди Алекс и Фреди да му отговорят. — Веднага си довлечи задника тук! Бързо! — Движейки се като булдозер, отвори вратата към бара. — Мълдун, донеси от най-хубавото бренди! Пронто! Седни по-удобно, мила — обърна се той към Фреди с глас, който внезапно стана потих с няколко децибела и мек като коприна.
— Нищо ми няма, Рио. Наистина. — Вече напълно успокоена, тя завъртя глава в широката лапа, която той бе поставил на бузата й.
— Раната изглежда съвсем повърхностна — с облекчение въздъхна Алекс. Беше очаквал най-лошото, преди да издърпа блузата нагоре, за да я види раната. — Сега ще я превържем.
— Да му се не види, какъв е този шум? — Очевидно раздразнен от крясъците на Рио, Зак влезе в кухнята с бутилка бренди в ръка. Само един поглед бе достатъчен, за да се втурне напред. Също като Алекс, и той се наведе над Фреди.
— Отдръпнете се, за да и осигурим достатъчно въздух. От вас детето не може да диша спокойно. — Макар и разтърсен от гледката, Рио не загуби самообладание, а бързо грабна бутилката и наля солидна доза бренди в една чаша. — Ето, Фреди, изпий това.
Тя се подчини и в същия момент на стълбите накуцвайки се появи Ник. Очите му вече се бяха отворили, но синините на лицето му грееха с всички цветове на дъгата.
Когато я видя, кръвта се оттегли от лицето му.
— Какво се е случило? Фред, да не си катастрофирала? Ранена ли си?
Бързо я хвана за свободната ръка и толкова силно я стисна, че за малко да я счупи.
— Нека първо си поеме дъх — нареди Алекс. — Пийни още от брендито, Фреди. И дишай дълбоко.
— Нищо ми няма. — Силният алкохол разпръсна мъглата от съзнанието й и тя внезапно започна да трепери.
— Това да не е кръв? — Ник с ужас се вторачи в червеното петно на блузата й. — За Бога, направете нещо, кръвта и изтича!
— Сега ще се заемем с това. — Алекс взе антисептичната паста от Рио и внимателно я нанесе върху раната. — Ела да те закарам у нас, Фреди. Когато се почувстваш по-добре, искам да ми продиктуваш показанията си.
— Мога и сега да го направя. Колкото по-бързо свърши, толкова по-добре.
— За какви показания говорите? Да не са те ограбили? — обади се Ник. — Да му се не види, Фред, колко пъти съм тя казвал да внимаваш!
— Не е ограбена — бързо го прекъсна Алекс. — Твоето старо приятелче Джак не е искало само парите й.
В следващия момент Алекс горчиво съжали за думите си. Ник пребледня като смъртник, веднага пусна ръката й и отстъпи назад.
— Джак, значи. — Когато гневът измести първоначалния шок, очите му се превърнаха в две ледени зелени цепки. — Къде е?
— В ареста. Или по-точно там е онова, което е останало от него. — Алекс нежно погали Фреди по главата, след което извали бележник и веднага придоби професионален вид. — Разкажи ми какво се случи от самото начало. Всичко, което си спомняш.
— Прибирах се вкъщи… — започна тя.
Ник я слушаше. В гърлото му бе заседнала горчива буца. Чувстваше се безсилен и това още повече го смазваше. Всичко беше заради него, мислеше той. Всичко. Всеки един ужасен миг, който Фреди бе преживяла, се дължеше на него. В желанието ся да разчисти старите сметки, той бе рискувал живота й.
— И тогава ти се обадих — завърши тя. — Той беше целият а кръв. А очите му… — не довърши изречението и преглътна мъчително.
— Оттук нататък аз ще се погрижа да си получи заслуженото — успокои я Алекс. — И искам да не мислиш повече за него. Ще мина през апартамента да ти донеса някои неща. Засега можеш да останеш у нас.
— Много ти благодаря, но предпочитам да се прибера. — Хвана го за ръката, преди да е възразил. — Не мога цял живот да се страхувам от собствената си къща, чичо Алекс. Той ме нападна, защото не внимавах достатъчно. Повече няма да се повтори.
— Инат като магаре. — Той я целуна нежно. — Ако внезапно си промениш мнението, достатъчно е да завъртиш един телефон. — Алекс се изправи и погледна тримата мъже, които стояха наоколо. — Грижете се за нея. А аз отивам в участъка да видим какво ще правим с онзи боклук. — Сложи ръка на рамото на Ник — това беше неговото безмълвно извинение. — Накарай я да си почине. Теб поне ще те послуша.
Когато той си тръгна, Фреди усети загрижения поглед на тримата мъже.