— Престанете да ме гледате така, нищо ми няма.
Ник нищо не каза, просто се приближи и я вдигна от стола.
— Не е необходимо да ме носиш на ръце, мога да ходя.
— Млъкни. Ще я занеса горе. Веднага трябва да си легне.
— Мога да си легна и в къщи.
Без да й обръща внимание, той я понесе нагоре по стълбите.
— Нали не ме искаше? — Като достоен завършек на ужасния ден, от очите й захапаха горещи сълзи. — Да не мислиш, че не разбирам, когато ми кажат да се махам?
— Оставаш тук. — Ник я занесе направо в спалнята. — Ще си почиваш, докато лицето ти не придобие човешки цвят.
— Не искам да оставам при теб.
Примигна и се олюля от внезапна болка в сърцето. Ала за нищо не можеше да я вини.
— Не се притеснявай, няма да стоя при теб. — гласът му беше тих и отчужден. — Не ми се сърди за това, което се случи, Фред. Моля те.
Зави я със смачканата покривка, без дори да й свали обувките.
— Слизам долу. — Отстъпи крачка назад и пъхна ръце в джобовете си. — Искаш ли нещо? Да се обадя ли на Рейчъл или на някой от вашите?
— Не. — Фреди затвори очи. Сега, когато беше в хоризонтално положение, не беше сигурна дали е в състояние да се изправи. — Нищо не искам.
— Опитай се да поспиш. — Ник спусна щорите и стаята потъна в мек полумрак. — Ако се сетиш за нещо, просто извикай. Ние всички ще бъдем долу, в бара.
Тя нищо не каза и не отворя очи. Искаше само той да излезе. Мечтаеше за това. Не отвори очи дори когато чу тихото изщракване на вратата след него.
За разлика от Алекс, Ник не й предложи обич и съчувствие, нито прояви силна загриженост като Рио и Зак. Сигурно беше много ядосан, дори бесен, при мисълта за това, което за малко да й се случи. Знаеше, че не му е безразлично какво става с нея. Познаваха се от толкова дълго време, че бе невъзможно да остане равнодушен.
Но не я прегърна. А тя така отчаяно се нуждаеше от това.
И не беше сигурна дали изобщо някога щеше отново да я докосне.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
За свое учудване, Фреди веднага заспа. И се събуди в полутъмното помещение, все още капнала от умора. За добро или за зло, веднага си спомни какво се бе случило и как се бе озовала посред бял ден в леглото на Ник. При това сама.
Простена тихо, когато превръзката на раната й се размести и отметна завивките. Беше много жадна. А от брендито, което й бяха дали да изпие, главата й беше омекнала като памук.
Отиде в кухнята и си наля чаша вода от чешмата. Жадно я изпи. Стори й се странно, че краката и продължаваха да треперят и се чувстваше отпаднала. Изведнъж си спомни, че от сутринта нищо не бе яла, а и на закуска бе хапнала съвсем малко.
Без да храни излишни надежди, отвори хладилника на Ник. Имаше избор между парче шоколад и ябълка. Тъй като беше прегладняла, взе и двете. Тъкмо си наливаше следващата чаша вода, когато се появи Ник. Носеше табла с храна.
Сърцето му се обърна, когато я видя, застанала в кухнята — беше толкова малка, така нежна. И веднага си спомни какво можеше да й се случи. Заради него. За да не се издаде, каза с преднамерено равнодушен тон.
— Станала си, значи.
— Очевидно. — Тя говореше също така равнодушно и отчуждено.
— Рио предположим, че може да си гладна. — Остави подноса на масата и забеляза: — Вече не си толкова бледа.
— Чувствам се добре.
— Как не.
— Казах, че се чувствам добре. От нас двамата ти имаш вид на прегазен от камион.
— Аз сам си търсех белята — хладно напомни той. За разлика от теб. И двамата знаем кой е виновен за всичко, което се случи.
— Да. Рийс.
Опитвайки се да запази спокойствие, той извади цигара.
— Рийс никога не би се захванал с теб, ако не бях аз. А освен това Джак нямаше да знае къде да те търси, ако не те беше видял с мен.
Тя изчака да се успокои, преди да отговори.
— Ако правилно съм те разбрала, всичко се върти около теб. Според твоята изкривена логика, заплашиха ме с нож и се опитаха да ме изнасилят, само защото една вечер съм се разхождала с теб по улицата.
Нож. Изнасилване. Кръвта му се смрази.
— В логиката ми няма нищо криво. Рийс искаше да ми го върне и намери начин. Нищо не мога да направя, след като Алекс…
— Да направиш ли? — прекъсна го тя. — Какво смяташе пак да направиш, Ник? Още веднъж да пребиеш Рийс яли този път щеше да се нахвърлиш върху Джак? Наистина ли смяташ, че това е правилното решение на проблемите?
— Не, не го намирам за правилно. — Точно това беше най-лошото. Нищо не можеше да направи, за да промени това, което вече се бе случило. Само можеше да предотврати това, което можеше да се случи следващия път.
Смачка цигарата, тъй като не му се пушеше.