— Въпреки всичко ние с теб трябва да уредим някои неща. Когато се оправиш достатъчно, смятам, че трябва да си работиш вкъщи. Аз ще ти изпращам нотите.
— Какво означава това?
— Това, което казах. Стигнахме до онази точка в нашата съвместна работа, когато е много по-разумно — дори по-продуктивно — да работим отделно. — Очите му решително се впиха в нейните. — И не искам повече да идваш тук.
— Разбирам — Фреди събра цялата си гордост — единственото, което й бе останало, — не ме искаш нито в професионален, нито в личен план.
— Точно това имах предвид. Съжалявам.
— Нима? Колко мило: Съжалявам, Фред, но аз бях дотук. — Нахвърли се върху него. — А аз те обичам, откакто се помня.
— Аз също те обичам, но така е по-добре и за двама ни.
— Аз също те обичам — повтори тя и го сграбчи за ризата. — Как смееш да ми излизаш с тези банални приказки, когато ти казвам, че те обичам?
Много бавно, но и много твърдо той се освободи от ръцете й.
— Постепенно стигнах до извода, че съм допуснал грешка. И сега искам да я поправя. Доколкото разбирам, ти бъркаш чувствата със секса.
За обща изненада Фреди го зашлеви по лицето, като вложи в удара цялата си сила. И двамата замряха. Чуваше се само нейното неравно дишане. След това тя избухна и вече не можеше да спре.
— Значи мислиш, че става дума за секс? Че това, което се случи между нас, бяха само цветни фойерверки? По дяволите, не си прав, И ти много добре го знаеш. Мюзикълът бе единственият начин да стигна до теб. Не можах да измисля нищо по-добро. За мен това беше много важно. Много. Бях планирала всяка своя стъпка, за да те накарам да ме забележиш. Всичко вървеше идеално, докато не…
— Планирала? — Ник беше потресен. — Ти пристигна в Ню Йорк, убеди ме да работим заедно, накара ме да те отведа в леглото. И всичко това е част от някакъв грандиозен план?
Фреди понечи да му обясни и се отказа. Казаното от него прозвуча толкова студено, толкова пресметливо. Ала тя не го виждаше така. Не и когато го правиш от любов.
— Всичко бях обмислила — започна тя.
— О, не се и съмнявам. — Най-после бе получил възможност да излее гнева си и да оправдае решението си. — Обзалагам се, че всичко предварително е било пресметнато в малката ти умна главичка. Поискала си нещо и си направила всичко възможно, за да го получиш.
— Да. Точно така беше. — Седна, тъй като краката й се подкосиха от срам. — Исках ти да ме обикнеш.
— И каква е останалата част от плана, Фред? Да ме подмамиш да се оженя за теб, да създам семейство в бяла спретната къщурка?
— Не. Никога не бих те подмамила.
— Е, наричала си го другояче, но това беше целта, нали?
— Приблизително — прошепна тя.
— Сега започвам да разбирам — изръмжа той и започна да се мята из кухнята. — „Списък със задачите на Фреди. Първо, заминаване за Ню Йорк. Второ, да работя с Ник. Да спя с Ник. Да се омъжа за Ник. Да създам семейство.“ Идеално семейство — язвително допълни той и тя се сви от неудобство. — Всичко трябваше да е идеално, нали? Винаги си държала всичко около тебе да е чисто и подредено. Съжалявам, че ще те разочаровам. Предложението ти се отхвърля.
— Това вече ми е напълно ясно. — Опита се да стане, но той я блъсна обратно на стола.
— Мислеше, че е лесно, нали? А сега искам да погледнеш — и то много внимателно — какво си искала да уловиш в мрежата си. Между мен и онзи, който те е заплашил с ножа, има не повече от две крачки разстояние. Зная, че е така. И цялото семейство го знае — същото семейство, на което разчиташ да те подкрепи в безумните ти фантазии. Какво си въобразяваш, Фред? Че съм като всички останали Станисласки?
— А защо да не мисля така? — сопна му се тя. Чувстваше се толкова унизена, че й идеше да се разплаче. — Защо ти да не си като останалите?
— Защото здраво съм стъпил на земята, а ти — не. Мислиш ли, че има много хора като тях? Критериите ти са много завишени.
— В това няма нищо лошо.
— За тях, да. Както и за малцина други. Това ли се въртеше в главата ти, когато бяхме у О’Хърли? „Ето още едно голямо щастливо семейство.“
Тя гордо вдигна брадичка.
— Това само потвърждава моята теза. И би трябвало да сработи.
— Да, но не се отнася за мене. — Ник стовари ръце върху масата. — Погледни ме още веднъж, Фред. Това, което се случи през последните дни — това е моят свят. В него има пребити жени, уплашени деца, пиянски побоища по баровете. Мъже, които намират удоволствие в изнасилването. И ти искаш да създадеш семейство от всичко това? Трябва да те освидетелстват.
— Ник, ти не си виновен за това, което се е случило с Мария. Или с мен.
— Нима? — Устните му се извиха в подигравателна усмивка. — А къде е свързващата нишка? Аз съм тази нишка. Може и да съм се измъкнал от този свят — горчиво каза той, — но само благодарение на семейството. Как мислиш, че ще реагират, ако разберат, че спя с теб?