Защитният механизъм в главата на Ник изщрака, преди да успее да го спре.
— Виж какво, наистина няколко пъти спахме медно. После разбрах, че съм сбъркал и ударих спирачките.
— Не ме обиждай. Ник — хладно каза Рейчъл. — Освен това обиждаш и Фреди, и себе си.
Той затвори очи и мислено се наруга. Да вървят по дяволите и инстинктът за самосъхранение, и тъпата му гордост. Само му блокират пътя.
— Рейчъл, обичам я. Но не подозирах колко е сериозно, преди тя да си тръгне.
Колкото и да бе трудно, тя не му показа нито разбирането, нито съчувствието, което изпитваше.
— Поне направи ли си труда да признаеш, че я обичаш?
— Не и по начина, който тя очакваше. Точно това е едно от нещата, които оплесках.
— И аз така разбрах.
— Разбираш ли, не бях подготвен за чувствата си. — Стана и започна да крачи из стаята. — А тя всичко била планирала предварително. Стъпка по стъпка.
— А на теб това ти се стори оскърбително — допълни Рейчъл. — Което още веднъж показва колко си глупав. Всеки интелигентен мъж щеше да приеме като комплимент факта, че е харесван и желан от една прекрасна жена.
— Това ме преобърна, разбираш ли? Обърна ме наопаки. Изведнъж ми се стовари на главата като чувал с камъни. Не съм и подозирал, че съм способен на подобни чувства.
— И за да й ги покажеш, взе, че я изхвърли.
— Тя сама си отиде.
— Искаш ли да се отдалечи още повече? Точно това смята да направи. И ако още веднъж посмееш да кажеш, че не си достатъчно добър за нея и не можеш да я направиш щастлива, следващия път наистина ще те ударя. В теб е останало съвсем малко от онова момче, с което се запознах преди години, Ник. И то най-доброто.
Колко искаше да й повярва. Повече от десет години се бе старал да й го докаже.
— Не съм сигурен, че мога да й дам онова, което иска.
— Тогава не го прави — безмилостно го сряза Рейчъл. — Фреди ще го преживее. Вече не са й останали сълзи, а е изразходвала и по-голямата част от гнева си. Жената, която оставих преди малко, напълно контролираше чувствата см ш твърдо бе решила да те забрави.
— Искам да се върне. — Тази мисъл вече не му изглеждаше толкова ужасна. Дори му се стори единственото правилно решение. — Искам да я върна.
— Тогава се захващай за работа, приятел. — Рейчъл стана, прегърна го през раменете и бързо го целуна по бузата. — Залагам цялото си състояние, че ще успееш, Лебек.
Ала самият Ник не би заложил на себе си. Натовари чантите на ръчна количка и я подкара към блока на Фреди. Доста ще трябва да се постарае, за да вмести цяло едно пропуснато ухажване в сцената на балкона.
Погледна към петия етаж на сградата и тръгна към пожарната стълба.
— Закъде си се запътил, Лебек?
Възрастен полицай, стар познайник на Ник, се приближи като потупваше с палка по дланта си.
— Как си, полицай Муни?
Опитният поглед на ченгето веднага се прикова подозрително към чантите.
— Попитах, къде си се запътил?
— Имам нужда от помощта ти, Муни.
— Така ли? Защо не каза веднага?
— Виждаш ли онзи прозорец? — Ник посочи и изчака, докато възрастният човек го види добре. — Там живее жената, която обичам.
— Там живее племенницата на капитан Станисласки. Момичето вече си имаше достатъчно неприятности.
— Да, зная. Точно нея обичам. В момента ми е малко сърдита.
— Нищо чудно.
— Малко оплесках нещата и сега искам да ги поправя. Виж, тя няма да ме пусне през предната врата.
— Да не мислиш, че ще ти разреша да се катериш по прозорците на дамата?
Ник отмести чантите.
— Муни, откога ме познаваш?
— Прекалено дълго, бих казал. — Но вече се усмихваше под мустак. — Я разкажи, какво си наумил?
И когато Ник му разказа, Муни се ухили доволно.
— Знаеш ли какво ще направя, след като съм те наблюдавал как растеш и пред очите ми се превърна от сополиво хулиганче в почтен гражданин? Ще остана тук, долу и ще ти дам възможност да изнесеш най-доброто си представление. Ако дамата не склони да те приеме, можеш да се върнеш при мен.
— Значи се разбрахме. Слушай, това може да ми отнеме известно време. Тя е голям инат.
— Те всички са такива. Хайде момче, дерзай. Ела да ти помогна.
Двамата заедно смъкнаха пожарната стълба. След дълго катерене, при което всички наранявания и натъртвания напомниха за себе си, най-накрая Ник стигна до прозореца на Фреди и учтиво почука.
След секунда тя се показа.
Очите й бяха подути от плач, което донякъде го обнадежди. Но погледът й никак не беше гостоприемен.