— Фред, исках само да…
Тя затръшна прозореца под носа му и сложи райбера.
— Едно на нула за нея, Ник! Давай номер едно — извика отдолу Муни. Някакъв човек, който тъкмо излизаше от хлебарницата, се спря до полицая и вдигна глава нагоре.
— Какво става тук?
— Онова момче там се старае да очарова дамата.
Ник се молеше нелюбезното посрещане да се дължи само на гневливия й характер. Ако тя окончателно го бе отписала, той щеше да загуби всичко, на което държеше. Успокои се, че засега поне бе привлякъл вниманието й и нервно отри длани в джинсите. Извади цветята. Малко се бяха смачкали, но той се надяваше, че тя може и да не забележи. Отново почука — този път малко по-силно.
— Фред, отвори. Нося ти цветя. Ето, виж. — Вече почти се бе отчаял, когато видя лицето й в стъклото. — Жълти рози, любимите ти.
Вместо отговор тя решително дръпна завесите.
— Две на нула, Ник! Карай с номер две!
— Млъквай, Муни — промърмори.
Отдолу вече се бе събрала цяла тълпа, но той не им обърна внимание. Извади следващото оръжие. Внимателно подреди свещи в свещниците и ги запали. Обърна се към затъмнения прозорец и извика високо с надеждата, че Фреди ще го чуе. Но все пак не толкова високо, че да предизвика коментарите на зяпачите долу.
— Хей, осигурил съм свещи, Фред. Казвал ли съм ти колко си хубава на светлина на свещи? Как светят очите ти и кожата ти излъчва сияние. Всъщност, винаги си красива — и на слънчева, и на лунна светлина. Трябваше да ти го кажа. Пропуснах да ти кажа много неща.
Ник затвори за миг очи и си пое дъх.
— Страхувах се, че всичко ще оплескам и ще ти съсипя живота, Фред. И точно това направих съсипах живота и на двама ни. — Притисна ръце към стъклото. — Позволи ми да поправя грешката си. Само искам да ти кажа всичко, което пропуснах да ти кажа преди. Например, че навсякъде ме преследва твоето ухание. С часове мога да се наслаждавам на това ухание, дори когато те няма. Все едно винаги си с мен.
— Много добре казано — забеляза Муни на неколцина от зрителите, които наблюдаваха сцената. Всички се съгласиха с него.
— Отвори прозореца, Фред. Искам да те докосна. Дори не беше сигурен, че го слуша. Виждаше само преградата на завесите. Тогава извади портативната йоника и отдолу се разнесоха окуражителни подвиквания.
— Написахме тази песен за себе си, Фред, а аз дори не го подозирах.
Изсвири началните акорди на „Винаги само ти“ и, отхвърляйки гордостта си, запя.
Тъкмо беше стигнал до втория куплет, когато тя дръпна пердетата и отвори прозореца.
— Веднага престани — нареди тя. — Правиш се на глупак и ме излагаш пред съседите. А сега…
— Обичам те.
Тези думи я накараха да замълчи. В очите й заблестяха издайнически сълзя.
— Нямам сили отново да премина през всичко това. Върви си.
— Винаги съм те обичал, Фреди — тихо каза той. Ето защо никога не съм се интересувал — а и не бих могъл — от друга жена. Сбърках и се държах идиотски, когато те пуснах да си отидеш. Много искам да ми простиш, Фред. Дай ми още един шанс, защото без теб животът няма смисъл.
Първата сълза капна на бузата й.
— О, защо го правиш? Тъкмо бях взела решение.
— Отдавна трябваше да го направя. Не ме изоставяй, Фред. Дай ми още един шанс. — Ник отново извади цветята и й ги подаде.
Тя се поколеба за миг, но ги взе.
— Не е само заради цветята, Ник. Казах го, защото бях много ядосана. Това е.
— Страхувах се да те обичам — промълви той. — Защото чувството ми беше толкова огромно и силно. Страхувах се, че изцяло ще ма погълне. Страхувах се да ти го покажа.
Вдигна поглед от розите и го задържа на очите му. Някога бе мечтала да види точно това — нежност, сила и любов.
— Никога не съм искала да бъдеш нещо по-различно от това, което си, Ник.
— Хайде, ела при мен. — Без да откъсва очи от нея, подаде й ръка. — Добре дошла в моя свят.
Тя се засмя и поклати глава.
— Добре, но може да ни арестуват за фалшива пожарна тревога.
— Няма страшно. Ченгето долу е мой човек.
Фреди стъпи на затрупаната с инструменти за ухажване платформа и погледна надолу. Наистина видя униформен полицай, заобиколен от група зяпачи. Някакъв човек й махна с ръка.
— Ник, това е просто смешно. Можем да поговорим и вътре.
— На мен тук повече ми харесва. — Нали искаше романтика? А той точно това й предлагаше. — И няма за какво толкова да говорим — просто кажи, че още ме обичаш.
— Да, обичам те. — Изпълнена с чувство, вдигна ръка и го погали по бузата. — Обичам те, Ник.
— Прощаваш ли ми?
— Никога нямаше да го направя. Никога. Бях решила да прекарам живота си без теб, Ник.
— Точно от това се страхувах. — Сложи ръка върху нейната, която още беше на бузата му. — А сега?