— Ти не ми остави избор. — Фреди избърса една сълза. — Как можа да ти хрумне идеята да се появиш с цветя и свещи посред бял ден?
Смути се, но разбра, че вече му е простила.
— Крайно време беше да започна да те ухажвам. Искаш ли да премина към следващата стъпка в грандиозния си план?
— Исках да ти се извиня за плана.
— Не го прави. — Вдигна ръката й и я целуна, а тя затаи дъх. Предпочитам да ти напомням до края на живота си как си тръгнала на лов за мен. И съм ти благодарен, че го направи — Отново целуна ръката и. — Дълго време ще трябва да доказвам колко съм ти благодарен. — Без да отмества поглед от очите й. Ник се отмести и извади от джоба си кутийка. — И се надявам, че ще ми го дадеш. Фред, омъжи се за мене. — Отвори кутийката и извади елегантен пръстен с напълно традиционен диамант. — Никои не те обича така, както те обичам аз. И никога няма да те обича.
— Ник. — Фреди притисна ръка към устните си. Чак сега разбра, че това не е сън. Нито фантазия, нито сцена ат любовен роман. Беше самата истина. Точно за това бе мечтала.
— Да. О, да. — Засмя се през сълзи и се хвърли в прегръдките му.
— Изглежда момчето най-после успя да спечели точка — отбеляза Муни. За секунда си достави удоволствието да наблюдава двойката влюбени на петия етаж, които се целуваха така, все едно смятаха да останат там до края на живота си.
— След това размаха палката. Стига толкова. Разотивайте се. Нека ги оставим малко насаме.
Като си подсвиркваше весело, полицаят също се оттегли. Погледна нагоре само веднъж и видя как красивата млада жена подхвърли букета във въздуха.
Ник Лебек, помисли той. Колко дълъг път извървя това момче.
ЕПИЛОГ
Вчера, след невероятния успех на „Единствена моя любов“ с блестящата Мади О’Хърли и чаровния Джейсън Крейг в главните роли вече никой не може да оспори мястото на тези две звезди на Сияйния път на музикалния свят. Публиката, сред която и авторката на този материал, ги обикна още от динамичната и ярка начална сцена и ги обожаваше през цялото време до романтичната заключителна ария. Госпожа О’Хърли за пореден път доказа широкия диапазон на своите превъплъщения в завладяващото развитие на образа на Каролайн от дръзка кокетка до зряла жена.
Докато двете звезди и прекрасният поддържащ екип блестяха на сцената, никой не може да отрече, че основна двигателна сила на продукцията бе музиката. Повярвайте ми — от вчера вечерта Бродуей се сдоби с две нови галени деца. Никълъс Лебек и Фредерика Кимбъл са създали мюзикъл, който докосва сърцата. Малцина останаха със сухи очи, когато главните герои изпълниха на бис прекрасната ария „Винаги само ти“. Музиката и текстът са без съмнение сърцето на всеки мюзикъл, а вчера това сърце туптеше с нова енергия. За своя дебют „Последната автобусна спирка“ господин Лебек бе възнаграден с възторжени отзиви и критиците му предсказаха блестящо бъдеще. И той го доказа с „Единствена моя любов“.
Текстът към музиката, чийто автор е Фредерика Кимбъл, не по-малко допринасят за успеха на мюзикъла. Стиховете на госпожица Кимбъл са нежни и поетични, понякога стават дръзко цинични или забавни, и с такава лекота се съчетават с музиката на Лебек, че не се знае кое от двете е сътворено преди другото. Като всички велики творчески постижения, тяхната творба изглежда написана без усилие, на един дъх.
Вероятно това донякъде се дължи на факта, че екипът Лебек — Кимбъл е не само творчески. Двамата са женени само от три месеца и имат много причини да се усмихват след потресаващия успех на вчерашната премиера. Искрено им пожелавам продължително, щастливо и плодотворно сътрудничество.
— Колко пъти ще го четеш?
Фреди въздъхна. Беше седнала по турски на смачкания чаршаф, а около себе си беше натрупала всички отзиви за премиерата. Имаше вестници даже върху Ник. Сложният кок, който си бе направила специално за предишната вечер, се бе разпаднал и косата й бе разпиляна по рамене. Елегантната черна рокля, за която от седмици беше обикаляла по магазините, лежеше небрежно захвърлена на пода — там, където Ник я беше свалил.
Бяха се прибрали призори в приповдигнато настроение от изпитото по случай успеха шампанско и здравословната потребност от секс.
— Беше прекрасно.
Той се ухили.
— Благодаря ти.
Тя се засмя и го плесна с вестника по главата. Когато вдигна ръка, сватбения й пръстен засия на ярката слънчева светлина, която проникваше през прозореца. Още не можеше да му се нарадва и често го поглеждаше.