— Нямах предвид това, въпреки че не беше зле. Говоря за вчера — обясни тя и затвори очи, за да си припомни вечерта. Множеството официално облечени хора, ярките светлини, музиката. Аплодисментите. — Божичко, колко обичам аплодисменти. Помниш ли как публиката стана на крака и ни ръкопляскаше, докато изпълняваха „Аз ще си тръгна пръв“?
Ник кръстоса ръце на тила си като продължаваше да се усмихва. Толкова беше сладка, както седеше до него, облечена с негова тениска, с разпусната къдрава коса и светещи от радост очи. Изглеждаше толкова… негова.
— Наистина ли? Не забелязах.
— Вярно. Само дето за малко не ми изпочупи пръстите на ръката. Толкова силно ги беше стиснал.
— Исках да те спра да не изскочиш на сцената и да направиш реверанс.
— Прав си. За малко щях точно това направя — призна Фреди. — Исках да скоча и да започна да танцувам. Те го харесаха, Ник. Харесаха нашия мюзикъл.
— И на мен ми идеше да изкрещя от радост. Много беше приятно да седим в средата на първия ред и да слушаме музиката и текста, които написахме над бара на Зак на старото пиано. И да си спомним какво ни се случи през това време.
Тя сложи ръка на неговата и пръстите им се преплетоха.
— Това беше най-вълнуващия — период в живота ми. Особено след вчера. Всички наглеждаха толкова красиви. Също като в деня на сватбата ни — официално облечени, сияещи от радост. А ти беше толкова нервен.
— А ти — красива, както винаги. — Ник забеляза, че тя леко се изчерви и се засмя. Още не беше свикнала да чува от него тези думи, особено произнесени с такава лекота — Госпожо Лебек — седна и среса с пръсти разбърканата й коса и устните му посрещнаха нейните, — обичам те.
— Ник. — Притисна буза до неговата и я задържа така. — Толкова е хубаво. Знаех си, че един ден всичко ще е прекрасно, стига да бъда търпелива. И нещо ми подсказва, че ще стане още по-хубаво. Ние сме екип.
— И сме истински хит. Лебек и Кимбъл — новите галеници на Бродуей.
Тя се засмя и се сгуши във врата му.
— Сега ти го прочети.
Ръцете му вече бяха под тениската.
— Точно сега?
— Не, след това. — Засмя се и двамата се отпуснаха върху купчината вестници.