— Здрасти. Дано не чакаш отдавна. — Надигна се на пръсти и го целуна в ъгълчето на устните. — Чудесно изглеждаш.
— Не виждам защо трябваше толкова да се издокарваме само заради едно ядене.
— За да мога да облека новата рокля, която си купих днес. — Тя се засмя и се завъртя пред него. — Харесва ли ти?
За щастие нямаше как да види как се навлажни езикът му.
— Не е лоша. Само е малко оскъдна, ако изобщо може да се каже, че имаш нещо на гърба си. Дано не се простудиш.
За нейна чест тя нито го ухапа, нито изръмжа при тази проява на братска загриженост.
— Няма страшно. Колата ни чака отпред. — Хвана го за ръка и го поведе към елегантна черна лимузина.
— Поръчала си кола? Заради една вечеря?
— Реших да се поглезя. — Като дама с богат опит, Фреди се усмихне ослепително на шофьора. — За пръв път излизам с мъж в Ню Йорк.
Каза го весело, все едно очакваше да има още много срещи с много други мъже. Ник изскърца със зъби, но покорно я последва в колата.
— Хич не мога да ви разбера аз вас, богатите.
— Напоследък и ти не си от бедните, Ник — напомни му тя. — Вече втора година твоят мюзикъл не слиза от сцената на Бродуей, номиниран си за „Тони“ и всеки момент ще завършиш следващия си хит.
Той сви равнодушно рамене. Още не беше свикнал с финансовата страна на успеха.
— Ама не се разкарвам напред-назад в лимузини.
— Тогава си отпусни сърцето и се наслаждавай на живота. — Тя се облегна назад. Чувстваше се като Пепеляшка на път за бала. Само че за разлика от приказната героиня, пътуваше в каретата заедно с Прекрасния принц. — Наближава големият неделен обяд у баба и дядо — напомни тя.
— Да, и аз така чух.
— Нямам търпение да ги видя — и тях, и децата. Сутринта минах през галерията на чичо Мих, Знаеш ли, че е направил още един портрет на леля Сидни с децата?
— Аха. — Погледът на Ник омекна — Почти забрави, че беше облечен с костюм и се возеше в лимузина. — Много красива скулптура. Бебето е страхотно. Много смешно вдига краче, за да ти покаже, че иска да я вземеш на ръце. Разбра ли, че Бес пак очаква дете?
— Да, тя ми се похвали на обяд. Тези украинци са непоправими. Скоро ще се наложи папа да започне да купува с тонове от любимите си дъвчащи бонбони.
— Не се притеснявай за зъбите на детето — произнесе Ник със силен украински акцент. — Моите внучета имат зъбки като акулки.
Фреди се засмя и се обърна към него. Леко го докосна с колене.
— Наближава годишнина от сватбата им.
— Да, остава по-малко от месец.
— Решихме да им организираме тържество. Първо мислехме да наемем зала за приеми в някой хотел, но после преценихме, че те повече ще се зарадват на по-интимна обстановка. Защо не го направим в бара на Зак?
— Няма проблем. Естествено, че ще по-приятно, отколкото в някоя префърцунена хотелска зала. — А и Ник можеше да не се издокарва в костюм. — Рио ще приготви храната.
— А ние с теб ще осигурим музиката.
Погледна я предпазливо.
— Аха, защо не.
— Освен това решихме да им поднесем общ подарък. Знаеш ли, че баба цял живот е мечтала да види Париж?
— Надя мечтае за Париж? — усмихна се Ник. — Не, а ти как разбра?
— Преди време споделила нещо подобно с мама. Не казала много — нали я познаваш, никога не говори за себе си. Просто споменала, че се чуди дали Париж наистина е толкова романтичен, колкото се пее в песните. О, казала и още нещо, вече не помня какво. Така че намислихме да им подарим нещо като сватбено пътешествие. Ще ги изпратим за една-две седмици в Европа, ще им наемем апартамент в „Риц“.
— Страхотна идея. Юри и Надя в Париж. — Ник още се смееше, когато лимузината плавно спря.
— А ти къде би искал да отидеш?
— Хм? — Ник слезе пръв и механично й подаде ръка. — О, не зная. Най-хубавото място, където съм бил, е Ню Орлийнс. Невероятна музика. Свирят направо на улицата и просто не можеш да ги отминеш. Направо бях зашеметен. Карибите също не са за изпускане. Помниш ли, че Зак, Рейчъл и аз бяхме там? Господи, та това беше още преди да се родят децата.
— А ти ми изпрати картичка от Сейн Мартин — тихо промълви Фреди. Тя още я пазеше.
— Това беше първото ми излизане извън страната. Зак намекваше, че като член на екипажа ставам само за баласт, затова се захванах с готвенето. През цялото време го ругах, но бях адски щастлив. Обожавах всяка минута от онова лято.
След меката пролетна прохлада на улицата ги посрещна приятната топлина на ресторанта.
— Имаме резервация за Кимбъл — обяви Фреди и остава много доволна, когато метрдотелът ги отведе на уединена ъглова маса.
Дотук всичко е идеално, реши тя при вида на трептящата светлина на свещите в красиви сребърни свещници, белите ленени покривки, блясъка на финия кристал и аромата на вкусно приготвена храна. Ник нямаше представа, че го ухажват, но тя смяташе, че чудесно се справя със задачата си.