— Хубаво, защото възнамерявам лично да оглавя страната ни — отвърна решително Максън. — Цял живот съм възпитаван в името на това и ако си въобразявате, че можете да се появите тук, претендирайки, че сте праправнук на Грегъри…
— Не искам короната ви, Максън! Сриването на монархията е в дневния ред на Южняците. Ние имаме други стремежи. — Огъст седна на стола и се облегна назад. После, сякаш се намираше у дома си, махна с ръка към останалите столове, подканвайки ни да заемем местата си.
С Максън отново се спогледахме, преди да се настаним пред масата, а Джорджа бързо последва примера ни. Огъст ни поогледа, сякаш изучавайки ни или умувайки откъде да започне.
Максън, навярно за да му напомни кой командваше парада, пръв наруши мълчанието.
— Мога ли да ви предложа чай или кафе?
Очите на Джорджа светнаха.
— Кафе?
Максън неволно се усмихна на ентусиазма u и се обърна да привика един от стражите.
— Би ли помолил една от прислужничките да ни донесе по чаша кафе? И нека е по-силно, за бога!
После отново насочи вниманието си към Огъст.
— Дори не мога да си представя какви биха могли да са исканията ви. Имам чувството, че умишлено се появявате, докато всички в двореца спят, и предполагам, че държите да запазите посещението си в тайна. Кажете каквото имате да казвате. Но не мога да ви обещая нищо друго, освен че ще ви изслушам.
Огъст кимна и се приведе напред.
— Издирваме дневниците на Грегъри от десетилетия. От доста време знаем за съществуването им, а неотдавна получихме потвърждение от източник, който не мога да ви разкрия. — Огъст отправи поглед към мен. — Държа да отбележа, че не вашето изявление по осведомителния бюлетин ни насочи към двореца.
Аз въздъхнах облекчено. Още щом спомена дневниците, започнах да се проклинам наум и да събирам сили за по-късно, когато Максън щеше да причисли и този ми гаф към списъка с глупави постъпки.
— Никога не сме имали желание да сваляме монархията — обърна се той отново към Максън. — По колкото и безчестен начин да се е издигнала, нямаме нищо против да се възприемаме като поданици на суверен, особено ако този суверен сте вие.
Максън не промени изражението си, но долових възгордяването му.
— Благодаря.
— Борим се за други неща, за определени права и свободи. Искаме право на глас в избора на длъжностни лица, както и край на кастовата система. — Огъст говореше, сякаш очакваше лесна развръзка. Учудваше ме, че витаеше в облаците по този начин, при положение че беше видял как отрязват изявлението ми и прекъсват излъчването на осведомителния бюлетин.
— Говорите така, сякаш вече съм крал — отвърна смутено Максън. — Дори исканията ви да бяха постижими, не мога просто да ги удовлетворя.
— Но сте отворен към идеята?
Максън вдигна ръце и ги стовари върху масата, привеждайки се напред.
— Точно в момента е без всякакво значение към какви идеи съм отворен. Още не съм крал.
Огъст въздъхна, обръщайки поглед към Джорджа. Двамата сякаш комуникираха безсловесно и естествената им интимност ме впечатли. Все пак се намираха в доста напечена ситуация — такава, в която вероятно се бяха въвлекли, имайки едно наум, че може и да не се измъкнат живи, — а същевременно демонстрираха чувствата си един към друг без всякакви угризения.
— Като стана дума за крале — подхвана Максън, — защо не обясните на Америка кой сте всъщност. Убеден съм, че ще се справите по-добре от мен самия.
Осъзнавах, че Максън целеше да спечели време, да овладее ситуацията, но нямах нищо против. И бездруго умирах от любопитство.
Огъст се усмихна мрачно.
— Историята в действителност е интригуваща — загатна той с ентусиазъм, който вещаеше истински вълнуващ разказ. — Както знаете, Грегъри имал три деца: Катрин, Спенсър и Деймън. Катрин омъжват за принц, Спенсър умира, а Деймън наследява трона. Когато синът му, Джъстин, също намира смъртта си, братовчед му, Портър Шрийв, става принц, оженвайки се за младата вдовица на Джъстин, която била спечелила Избора едва три години по-рано. И така родът Шрийв наследява короната. Ето защо семейство Илеа не бива да съществува. Само че ние съществуваме.
— Ние? — попита Максън с пресметлив тон, сякаш се надяваше да получи в отговор реалната бройка.
Огъст обаче само кимна. Тропотът на токчета ни извести за наближаването на прислужничката. Максън притисна показалец към устните си, не че Огъст се канеше да продължи с разказа си в нейно присъствие. Прислужничката остави подноса и сипа кафе по чашите. Джорджа моментално грабна своята и нетърпеливо зачака да я напълнят. Аз лично не си падах по кафето — беше ми твърде горчиво, но знаех, че ще ми помогне да се разсъня, затова реших да го изпия.