Преди да отпия и глътка, Максън бутна захарницата пред мен. Сякаш бе прочел мислите ми.
— Докъде бяхте стигнал? — подкани госта си и вкуси от черното кафе.
— Всъщност Спенсър не умира — отбеляза простичко Огъст. — Знаел е до какво е прибягнал баща му, за да завземе страната, бил е наясно, че едва ли не е продал по-голямата му сестра на мъж, когато тя мразела, и също така знаел, че от него се е очаквала не по-малка жертва. Така че избягал.
— Къде? — попитах аз, проговаряйки за пръв път.
— Крил се при роднини и приятели, докато накрая не сформирал лагер заедно с шепа съмишленици в северната част на страната. По тези земи климатът е по-студен, по-влажен и изобщо пейзажът е толкова неприветлив, че никой не се и опитва да нахлуе в тях. През повечето време живеем спокойно.
Джорджа го сръчка с възмущение.
Огъст се опомни.
— Май ви подсигурих инструкции за нападение. Но нека ви напомня, че не сме убили нито един от стражите и прислужниците ви, както и че на всяка цена се стремим да избягваме наранявания. Искаме единствено да сложим край на кастовата система.
А за да го постигнем, ни беше нужно доказателство, че Грегъри е човекът, за който открай време ни го представят. Вече знаем къде да го търсим, а и Америка ни даде достатъчно информация да поемем в тази насока, стига да имаме желание. Въпросът е, че нямаме. Ще ни се това да е крайният ни вариант.
Максън отпи голяма глътка и остави чашата си.
— Ако трябва да съм откровен, не знам какво очаквате от мен. Вие сте директен потомък на Грегъри Илеа, но не ламтите за короната. Имате искания, които единствено кралят може да удовлетвори, но настоявате за среща с мен и представителка на Елита. Баща ми дори отсъства от двореца.
— Наясно сме — уведоми го Огъст. — Умишлено подбрахме този момент.
Максън изпуфтя.
— Щом не искате короната, а само неща, които не мога да ви подсигуря, защо изобщо сте дошли?
Огъст и Джорджа се спогледаха, навярно подготвяйки се да му отправят най-важното си искане.
— Идваме с тези молби при вас, защото знаем, че сте разумен мъж. Наблюдаваме ви през целия ви живот и го виждаме в очите ви. Виждам го дори сега.
Опитах по възможно най-незабележим начин да следя реакциите на Максън.
— И вие самият не одобрявате кастовата система. Не сте съгласен с тиранията на баща си. Не искате да участвате във войни, които не са нищо повече от средство за отклоняване на вниманието от други събития. Най-много от всичко искате да живеете в мирно време. Имаме основание да вярваме, че възкачите ли се на престола, е възможна истинска промяна. И дълго време чакаме този момент. Готови сме да чакаме и още. Ние, северните бунтовници, сме склонни да ви дадем думата си, че повече никога няма да нападаме двореца и ще направим всичко по силите си да забавим действията на Южняците. Виждаме толкова много неща, които тези стени скриват от вашите очи. Готови сме да ви се закълнем в безусловна вярност, ако вие благоволите да ни демонстрирате, че имате желание да се трудите съвместно с нас за постигането на бъдеще, което най-сетне да даде на илейския народ шанс за нормален живот.
Максън явно беше онемял, затова проговорих вместо него.
— Какво изобщо целят Южняците? Просто да ни изтребят до крак?
Огъст направи движение с глава, което не можах да разтълкувам нито като отрицателно, нито като утвърдително.
— И това влиза в плановете им, да, но единствено с цел да потушат съпротивата. Прекалено голяма част от населението живее в потисничество и този постоянно нарастващ процент ги е накарал да повярват в идеята, че могат сами да управляват страната ни. Америка, ти самата си Петица, убеден съм, че си срещнала предостатъчно врагове на монархията през живота си.
Максън извърна дискретно поглед към мен. Аз кимнах сдържано.
— Разбира се. Защото когато си на дъното, единственият ти избор е да обвиняваш онези на върха. В този случай не е без основание; все пак именно човек от Първа каста ги е обрекъл на съществуване без всякаква надежда за издигане в обществото. Главатарите на Южняците са успели да убедят подчинените си, че единственият вариант да си върнат онова, което според тях им се полага, е да го изтръгнат от ръцете на монарха. Но доста хора дезертират от южняшката бунтовническа групировка и търсят моето водачество. Нямам абсолютно никакво съмнение, че сдобият ли се с контрол, Южняците няма да споделят „плячката". Кога изобщо се е случвало подобно нещо в историята?! Планът им е да сринат Илеа със земята, да завземат властта, да направят цял куп обещания и накрая да оставят народа в същата кал, в която е затънал и сега. Убеден съм, че за някои положението дори ще се влоши. Шестиците и Седмиците няма да се издигнат в йерархията, с изключение на шепата избраници, които похитителите ще използват за показни марионетки. Двойките и Тройките ще загубят всичко. Така определена група хора ще си отмъсти, но без всякакъв положителен ефект. Ако ги няма поп звездите да бълват малоумните си песни, няма да ги има и музикантите в звукозаписните кабинки, както и агентите, разпространяващи записите, и магазинерите, продаващи музиката им. Свалиш ли един човек от върха, зачеркваш хиляди от дъното.