Огъст се умълча за момент видимо угрижен.
— Ще се повторят годините от управлението на Грегъри, само че в още по-лош вариант. Дори не сте способен да си представите колко безскрупулно могат да действат Южняците, а шансовете страната ни да се съвземе след удара им са минимални. Ще ни сполети същият деспотизъм като този от преди, макар и под ново име… и народът ви ще страда повече отвсякога.
Той прикова поглед в очите на Максън. Между двама им сякаш прелетя искра на разбирателство, навярно предизвикана от факта, че и двамата бяха родени водачи.
— Нужен ни е единствено знак от ваша страна и ще направим всичко по силите си да доведем ситуацията до мирна, справедлива промяна. Народът ви заслужава втори шанс.
Максън заби поглед в масата. Дори не можех да си представя какви ли мисли се вихреха в главата му.
— За какъв знак говорите? — попита колебливо. — Паричен?
— Не — отвърна Огъст на ръба на смеха. — Разполагаме с повече средства, отколкото можете да предположите.
— Как е възможно?
— Дарения — отговори простичко гостът.
Максън кимна, но моята глава не го побираше. Щом имаше дарения, значи, имаше и хора — и то кой знае колко, които подкрепяха каузата им. Каква ли численост имаха северняшките бунтовнически сили, ако се вземеха предвид и поддръжниците им? Колко ли хора от народа искаха същото онова нещо, за което бяха дошли да преговарят тези двамата?
— Щом не става дума за пари — провлачи накрая Максън, — какво искате от мен? Огъст кимна с глава към мен.
— Да изберете нея.
Аз зарових лице в дланите си, очаквайки познатата реакция от страна на Максън. Последва дълъг момент на затишие, преди той да избухне.
— Няма да допусна друг човек да ми нарежда за кого мога и за кого не мога да се оженя! Омръзна ми всички да си играят игрички с живота ми!
Вдигнах поглед тъкмо когато Огъст скочи на крака от другата страна на масата.
— Дворецът си играе игрички с живота на хората години наред. Пораснете, Максън!
Вие сте принцът. Ако искате проклетата си корона, задръжте я. Но знайте, че с тази привилегия идват и много отговорности.
Стражите запристъпваха към нас, подбудени от тона на Максън и агресивната стойка на Огъст. От това разстояние несъмнено чуваха разговора ни.
Максън се изправи насреща му.
— Изборът на съпруга си е лично мой. Точка по въпроса.
Огъст, напълно невъзмутим, отстъпи назад и скръсти ръце.
— Хубаво! Подготвили сме и резервен вариант.
— За кого говорите?
Огъст направи физиономия.
— Като че ли бих ви казал, предвид спокойната ви реакция отпреди малко.
— Я стига!
— За нас не е от значение дали ще е тази, или друга. Просто държим да се уверим, че ще намерите партньорка, която да подкрепя плана ни.
— Името ми е Америка — заявих свирепо, скачайки на крака, за да го погледна директно в очите. — Не съм тази. Не съм някаква си пионка в малката ви революцийка. Все разправяте, че илейските граждани трябвало да получат шанс да живеят както им харесва. А аз къде съм в тази картинка? Къде е моето бъдеще? Не влизам ли и аз в плана ви?
Загледах ги яростно в очакване на отговор. Всички мълчаха. Забелязах, че стражите ни наобикалят в бойна готовност.
Понижих глас.
— Отдадена съм на каузата за елиминирането на кастите, но не съм ви играчка. Ако си търсите пионка, на горния етаж има едно момиче, което е толкова влюбено в
Максън, че ще изпълни всяко ваше желание, стига това да u донесе предложение за брак. А колкото до останалите две… едната е подвластна на чувството си за дълг, а другата — на стремежа си за сдобиване с престиж, така че и двете ще са лесна плячка. Идете да си изберете една от трите!
Без да чакам позволение, закрачих стремително към вратата, доколкото това ми беше възможно по халат и пантофи.
— Америка! Почакай! — провикна се зад мен Джорджа. Успях да изляза от салона, преди да ме настигне. — Спри за малко.