— Какво?
— Извинявам се от наше име. Мислехме, че двамата сте влюбени един в друг. Не предполагахме, че ще се опълчи така на искането ни. Бяхме сигурни, че ще го изпълни с радост.
— Не разбираш в какво положение е поставен. Омръзнало му е да го командват и да му налагат разни неща. Нямаш представа какво е преживял. — Усетих как сълзите напират в очите ми и побързах да ги преглътна, съсредоточавайки вниманието си върху цветята по якето на Джорджа.
— По-осведомена съм, отколкото си мислиш — каза тя. — Може би не напълно, но доста. Следим Избора внимателно и имаме чувството, че двамата се разбирате отлично. Принцът изглежда толкова щастлив в твоята компания. Освен това. знаем, че си спасила прислужничките си.
Отне ми известно време да осъзная какво значеше това. Имаха свой информатор в двореца. Кой ли беше?
— Видяхме и какво направи за Марли. Наблюдавахме как се бори. А преди няколко дни направи и онова изявление пред телевизионните камери. — Тя се засмя. — За това се изисква кураж. От полза ще ни е куражлийка като теб.
Аз поклатих глава.
— Нямах за цел да се правя на герой. Обикновено не се чувствам особено смела.
— Е, и? Не е от значение какво мислиш за личността си, важно е какво постигаш с нея. Ти, за разлика от останалите участнички, позволяваш на чувството си за справедливост да ръководи действията ти, преди да се замислиш какво ще ти коства това. Максън се е обградил с доста интригуващи кандидатки, но никоя от тях не би нацапала ръцете си, за да доведе нещата до добро. Само ти го правиш.
— В много от случаите имах лични подбуди. Марли ми е скъпа, а същото важи и за прислужничките ми.
Тя пристъпи към мен.
— А тези действия нямаха ли си последствия?
— Имаха.
— И си го знаела още от началото. Но все пак помогна на безпомощните. А това не е нищо, Америка.
Не бях свикнала на подобни възхвали. Едно беше баща ми да разправя колко хубаво пея или пък Аспен да ме уверява, че не е виждал по-прелестно създание от мен… но това беше съвсем друго. Думите u ме накараха да онемея.
— Честно казано, не мога да повярвам, че кралят ти позволи да останеш в съревнованието след някои от постъпките ти. Изявата ти пред камерите на осведомителния бюлетин например. — Тя подсвирна с уста.
Аз се засмях.
— Направо побесня.
— Не беше за вярване, че отърва кожата.
— Едва я отървах, повярвай ми. А през повечето време имам чувството, че съм на косъм да ме изрита от двореца.
— Но Максън те харесва, нали така? Като гледам как те закриля…
Аз свих рамене.
— Има дни, в които съм убедена в това, но има и такива, в които ме гонят съмнения. Днес не е един от хубавите дни. И вчерашният не беше. Нито пък предишният, да си кажа честно.
Тя кимна.
— Е, независимо от всичко, ние те подкрепяме.
— Мен, но и още някого. — поправих я аз.
— Вярно е.
Джорджа пак не издаде коя е другата им фаворитка.
— А от къде накъде ми направи реверанс онзи ден в гората? Подигравка, предполагам? — поинтересувах се аз.
Тя се усмихна.
— Съзнавам, че понякога действията ни са противоречиви, но ние наистина уважаваме кралското семейство. Загубим ли го, победата пада в ръцете на Южняците. А сдобият ли се те с пълна власт. е, чу думите на Огъст. — Тя поклати горчиво глава. — Та, както и да е, бях сигурна, че стоя пред бъдещата ни кралица, затова реших, че заслужаваш най-малкото реверанс.
Логиката u беше толкова смахната, че чак ме досмеша.
— Не мога да ти обясня колко е хубаво да говоря с момиче, с което не се съревновавам.
— Да разбирам ли, че ти е поомръзнало? — попита ме тя със състрадателно изражение.
— Колкото по-тесен става кръгът ни, толкова повече се влошава положението. Не че не го очаквах, но. имам чувството, че целта вече не е да се харесаш на Максън, а да направиш така, че другите момичета да не му се харесат. Не знам дали се изразих разбираемо.
Тя кимна.
— Напълно. Но така де, нали си тук по свое желание.
Аз се изкисках.
— Всъщност… не съм. Идеята да се запиша за участие дойде… от друго място. Не съм искала да ставам принцеса.
— Сериозно?
— Сериозно.
Тя се усмихна.
— Самият факт, че не искаш короната, те превръща в най-добрия кандидат за нея. Вперих поглед в големите u очи, където се четеше колко искрено вярваше в думите си. Тъкмо се канех да u задам следващия си въпрос, когато Максън и Огъст излязоха от Банкетния салон с изненадващо спокойни изражения по лицата си. Следваше ги един-единствен страж, и то на разстояние. Огъст погледна Джорджа така, сякаш бе страдал, оставайки откъснат от нея дори за тези броени минути. Може би това беше причината да я доведе със себе си.