Выбрать главу

— За момента обаче ни чака работа.

Всички се умълчахме, попивайки мъдростта u. Така и не си бях направила труда да намеря снимки на участничките от миналия Избор. Знаех няколко имена, главно защото по-възрастните дами ги споменаваха в разговорите си, докато пеех по банкетите им. Но никога не се бях заслушвала; вече си имахме кралица, а и дори като момиченце не си бях мечтала да стана принцеса. Но сега започвах да се чудя колко ли от жените, които редовно гостуваха на кралицата и се появиха на партито в чест на Хелоуин, всъщност бяха бивши нейни съпернички и настоящи приятелки.

Селест се оттегли първа, завръщайки се към удобството на дивана си. На пръв поглед думите на кралица Амбърли не я бяха трогнали особено. Поради една или друга причина това се оказа последната капка за мен. Всичко от последните няколко дни се стовари върху сърцето ми и усещах, че всеки момент ще рухна.

Затова побързах да направя реверанс.

— Извинете ме, ако обичате — пророних и бързо се отправих към вратата. Нямах план за действие. Можех да поседя в тоалетната няколко минутки или да се скътам в някоя от множеството стаи на долния етаж. Или пък да се заключа в стаята си и да излея всичките си сълзи.

За жалост, вселената имаше други планове. Още на излизане от Дамския салон видях Максън да крачи напред-назад, сякаш се мъчеше да разгадае оплетена загадка.

Преди да успея да се скрия, очите ни се срещнаха.

В момента разговорът с Максън определено заемаше последно място в списъка ми с допустими занимания.

— Тъкмо обмислях дали да те извикам от салона — каза той.

— С какво мога да ти помогна? — отвърнах стегнато.

Максън като че ли набираше смелост да ми отправи въпрос, който явно го подлудяваше.

— Значи, има едно момиче, което е безумно влюбено в мен?

Аз скръстих ръце. След случките от последните няколко дни трябваше да се досетя, че, рано или късно, сърцето му ще кривне в друга посока.

- Да

— Не са ли две?

Вдигнах поглед към него, почти бясна от факта, че чакаше обяснение. Не знаеш ли вече какво изпитвам към теб? — искаше ми се да изкрещя. — Не си ли спомняш нощта в тайната стаичка?

Но точно в онзи момент и аз самата имах нужда от потвърждение. Какво ли беше успяло да отнеме увереността ми така бързо?

Думите на краля. Намеците му за освободеността на другите момичета, похвалите му по техен адрес — те ме бяха накарали да се чувствам нищожна. А провиненията ми пред Максън от изминалата седмица бяха усложнили ситуацията. Изборът ни предлагаше само един-единствен начин да бъдем заедно, а излизаше, че докато съревнованието беше в ход, нищо нямаше да е сигурно.

— Призна си, че ми нямаш доверие — обвиних го аз. — Онзи ден умишлено ме подложи на унижение, а вчера в общи линии заяви, че те посрамвам. Преди броени часове идеята да ме вземеш за своя съпруга те изкара извън нерви. Така че прости ми, ако в момента нямам особено положителна нагласа по отношение на връзката ни.

— Забравяш, че никога досега не съм бил във връзка, Америка — напомни ми той разпалено, но не и гневно. — Ти имаш с кого да ме съпоставяш. Аз обаче нямам ни най-малка представа какво се изисква от мен, а отгоре на всичко получавам един-единствен шанс. Ти си имала минимум два. Не е странно, че допускам грешки.

— Не пречи, че допускаш грешки — отвърнах яростно. — Тормози ме несигурността.

Та аз не знам какво се случва през половината от времето!

Той се умълча за момент; и двамата съзнавахме, че сме достигнали решаващ кръстопът. Бяхме си загатнали толкова много неща, но не можехме да продължаваме така още дълго. Дори да започнехме съвместен живот, тези моменти на несигурност щяха да ни преследват като сенки.

— Винаги така става — пророних, уморена от въртележката. — Сближаваме се, после се случва нещо и всичко помежду ни рухва, а ти все не успяваш да вземеш решение. Ако ме искаш толкова, колкото твърдиш, защо играта продължава?

Въпреки че го бях обвинила в безсърдечност, гневът му стихна и отстъпи място на тъгата.

— Защото през половината от дните ни заедно живеех с убеждението, че си влюбена в друг, а през останалата част от времето се съмнявах, че изобщо си способна да ме обикнеш — отвърна той, карайки ме да пропадна в черна дупка.

— А ти може би не си ми давал причини за съмнение? Държиш се с Крис като с богиня, а за капак на всичко те спипвам със Селест…

— Дадох ти обяснение за това.

— Да, но все пак ме заболя.

— Е, мен пък ме боли, като виждам колко лесно се отказваш от мен. Защо е така?