— Представете ни официална заповед от краля и ще напуснем скривалището. Не спирайте, дами!
Двамата със стража си разменихме гневни погледи и всеки продължи по пътя си. Силвия не прояви абсолютно никакво разкаяние, когато двайсетина минути по-късно ни навести друг страж с уверението, че е безопасно да излезем от подземието.
Бях толкова ядосана заради цялата тази безсмислица, че дори не изчаках Силвия и другите момичета. Изкачих стълбището, озовавайки се на първия етаж, и продължих към стаята си с обувки в ръце. Прислужничките ми ги нямаше, но на леглото ме чакаше малък сребърен поднос с хартиен плик отгоре.
Моментално разпознах почерка на Мей и разкъсах плика, жадно поглъщайки думите на сестричката си.
Ами,
Станахме лели! Астра е съвършена. Ще ми се да беше тук, за да се запознаете лично, но всички знаем колко е важно да си в двореца точно сега. Смяташ ли, че ще успеем да прекараме Коледа заедно? Не си толкова далеч! Отивам да помагам на Кена и Джеймс. Не мога да повярвам каква красавица си имат! Изпращам ти снимка. Обичаме те!
Мей
Извадих гланцираната снимка от плика. Цялото ми семейство присъстваше, с изключение на Кота и на мен самата. Джеймс, съпругът на Кена, беше застанал над жена си и дъщеричката им с широка усмивка и подпухнали от плач очи. Кена седеше с изпънат гръб в леглото, гушнала мъничко розово вързопче; по лицето u се четяха равни дози доволство и изтощение. Мама и татко сияеха от гордост, а вълнението на Мей и Джерад направо струеше от хартията на снимката. Естествено, че Кота не беше намерил време да отиде — все пак нямаше да извлече никаква изгода от това си посещение. Но поне аз трябваше да съм там.
А не бях.
Бях в двореца. И понякога дори не разбирах защо. Максън продължаваше да се вижда с Крис, дори след всички усилия, които беше положил, за да ме задържи. Бунтовниците безпощадно нарушаваха спокойствието ни от външна страна, а зад стените на двореца коравосърдечните думи на краля бяха съумели да нанесат не по-малка щета върху самоувереността ми. През цялото това време Аспен се навърташе край мен, принуждавайки ме да пазя тайната ни. Отгоре на всичко камерите изскачаха зад всеки ъгъл и грабеха късчета от живота ни, за да забавляват народа. Не стига че отвсякъде ме притискаха към стената, ами и пропусках моментите, които винаги бях смятала за най-значими.
Преглътнах гневните си сълзи. Беше ми омръзнало да плача.
Затова преминах на режим „планиране". Единственият начин да въдворя ред беше да сложа край на Избора.
Макар че продължавах да поставям под съмнение готовността си да стана следващата принцеса, дори за момент не се съмнявах, че искам да споделя живота си с Максън. А нямаше как да го постигна, ако просто бездействах и чаках всичко да се случи от само себе си. В съзнанието ми изникна последният ми разговор с краля и закръстосвах нервно из стаята в очакване на прислужничките ми.
Едва дишах, така че хич не ми беше до ядене. Но жертвата щеше да си струва. Налагаше се да постигна някакво развитие, и то час по-скоро. По думи на краля, останалите момичета правеха всякакви опити за сближаване с Максън — физическо сближаване, а Негово Величество ме беше уверил, че съм твърде неугледна, за да ги надмина в това отношение.
И сякаш връзката ми с Максън не беше достатъчно оплетена, трябваше да намеря начин да си възвърна доверието му. А не знаех дали от мен се искаше да задавам повече въпроси, или да престана с тях изцяло. Макар да бях сравнително сигурна, че не беше стигнал далеч във физическите си взаимоотношения с другите момичета, не успявах да укротя въображението си. Никога не се бях опитвала да го съблазня — общо взето, всеки интимен момент, който бяхме преживели с Максън, се беше състоял непреднамерено, но нещо ме караше да се мисля, че проявях ли целеустременост, щях да му дам да разбере, че изпитвах към него влечение, не по-малко от това на останалите момичета.
Поех си дълбоко въздух, вирнах брадичка и влязох в трапезарията. Умишлено закъснях с минута-две, надявайки се, че всички ще са заели местата си край масите. Оказах се права. Но реакцията на околните надхвърли очакванията ми.