— Нямам думи да опиша колко се радвам да го чуя. Умирах от желание някой да ми каже, че аз самият съм важен — призна си тихо той.
— Наистина си важен, Максън.
Помежду им се спусна още един момент на мълчание.
— Максън?
— Да?
— Аз… не мисля, че мога да чакам повече.
Макар и да знаех, че ще съжалявам за решението си, при тези нейни думи тихомълком оставих листа и химикалката, свалих обувките си и изтичах на пръсти до другия край на коридора. Като надникнах иззад ъгъла, видях Максън в гръб и как ръката на Крис се плъзва малко под яката на сакото му. Косата u се провеси на една страна и двамата долепиха устни. Това беше първата u целувка и като че ли се получаваше много добре. Със сигурност по-добре от тази на Максън.
Само след секунда, щом отново се скрих зад ъгъла, дочух кискането u. Максън изпусна въздишка, в която се четеше известна доза триумф, но и облекчение. Върнах се на пейката и за всеки случай отново се намърдах в тайното си кътче.
— Кога можем да го повторим? — попита Крис тихичко.
— Хмм. Как ти звучи след минутката, която ще ни отнеме разстоянието до стаята ти? Смехът на Крис отекна по коридора и двамата продължиха по пътя си. Аз останах неподвижна за момент, а после грабнах листа и химикалката, внезапно намерила вдъхновение.
Мамо и татко,
Имам толкова работа напоследък, че писмото ми ще трябва да е доста сбито. В желанието си да демонстрирам, че държа на Максън, а не на допълнителните облаги от мястото си в Елита, се отказах да получавам възнаграждение за участието си. Знам, че не ви уведомявам своевременно, но съм сигурна, че ще се справите със събраните дотук пари.
Дано не съм ви разочаровала с тази новина. Липсвате ми и се надявам в най-скоро време да се срещнем отново.
Обичам ви.
Америка
ДЕВЕТА ГЛАВА
Осведомителният бюлетин страдаше от недостиг на материал след изтичането на седмицата, която обществото вероятно би възприело като скучна. Кралят информира накратко публиката за посещението си във Франция, после отстъпи подиума на Гаврил, който сега разпитваше небрежно момичетата от Елита относно теми, напълно незначителни в този етап от съревнованието.
Което май беше за добро, като се имаше предвид, че последния път, когато ми беше задал значим въпрос, бях предложила елиминирането на кастовата система, почти лишавайки се от участието си в играта.
— Лейди Селест, посещавали ли сте покоите на принцесата? — попита ведро Гаврил.
Аз се подсмихнах тайничко, доволна, че не ми беше задал същия въпрос.
Съвършената усмивка на Селест успя да се разшири още повече и тя отметна закачливо косата си през рамо, преди да отговори.
— Все още не, Гаврил. Но определено се надявам да си спечеля тази привилегия. Естествено, крал Кларксън ни е подсигурил възможно най-прекрасните условия за живот, така че не мога да си представя нещо по-добро от вече видяното. Леглата, ъъ… леглата са толкова. — запъна се леко Селест, щом зърна двамата стражи, които влетяха в студиото.
Столовете ни бяха така подредени, че и аз видях как двамата мъже се спускат към краля, макар че Крис и Елиз бяха с гръб към действието. Опитаха се да обърнат глави дискретно, но не им се получи.
— … луксозни — продължи Селест, като явно не беше съвсем съсредоточена върху отговора си. — За мен ще е сбъдната мечта да.
Така и не u се наложи да си възвърне концентрацията. Кралят стана и u взе думата.
— Дами и господа, извинявам се за прекъсването, но въпросът не търпи отлагане. -
В едната си ръка стискаше лист хартия, а с другата приглади вратовръзката си. Говореше със спокоен, сдържан глас. — Още от рождението на страната ни бунтовническите сили тровят обществото ни. С годините тактиките им за нападение над двореца, както и над свободата на обикновения човек стават все по-агресивни. А сега явно са решили да паднат по-ниско отвсякога. Както сами знаете, четирите млади дами, задържали се дотук в Избора, са представителки на широк спектър от касти. Гостуват ни Двойка, Тройка, Четворка и Петица. За нас е чест да сме домакини на толкова разнородна група, но присъствието u в двореца даде неочакван стимул на бунтовническите сили.
Кралят надникна през рамо към нас, преди да продължи с речта си.
— Подготвени сме за нападения над двореца, а когато бунтовниците атакуват народа, се притичваме на помощ с всички налични средства. Не бих ви причинявал тревога, ако аз, като ваш крал, можех да ви защитя, но… Бунтовниците подбират жертвите си по каста.