Думите му увиснаха във въздуха. Двете със Селест си разменихме смутени, почти приятелски погледи.
— Размирниците се опитват да сложат край на монархията от доста време.
Скорошните посегателства над семействата на тези млади момичета свидетелстват до какви крайни мерки са готови да прибягнат, затова и изпратихме част от дворцовите стражи по домовете на участничките. Но се оказва, че и това не е достатъчно. Ако вие, дами и господа, сте от Втора, Трета, Четвърта или Пета каста — тоест принадлежите към социалната група на някоя от тези дами, — е възможно да се превърнете в мишена на бунтовниците без всякакво друго основание.
Аз покрих устата си с длан и дочух как Селест вдишва рязко.
— От днес бунтовниците възнамеряват да насочат офанзивата си към Втора каста и да продължат надолу по йерархичната стълбица — обяви мрачно кралят.
Замисълът им беше зловещ. Щом не успяваха да ни принудят да напуснем Избора заради семействата си, щяха да направят така, че огромна част от населението на страната да ни подтикне към това. Колкото повече отстоявахме позициите си, толкова повече хора щяха да мразят нас, задето излагахме техния живот на риск.
— Наистина горчива новина, Ваше Височество — каза Гаврил, нарушавайки тишината. Кралят кимна.
— Разбира се, ще търсим изход от ситуацията. Но днес получихме сведения за осем нападения на територията на пет окръга; всичките са били насочени срещу семейства от Втора каста и всичките са довели до минимум един смъртен случай.
Ръката, която бях заковала върху устата си, се свлече до сърцето ми. Няколко души бяха загинали заради нас.
— Засега — продължи крал Кларксън — ви съветваме да не се отдалечавате от домовете си, както и да предприемете всички възможни предпазни мерки.
— Разумен съвет, кралю — отбеляза Гаврил. После се обърна към нас: — Дами, искате ли да добавите нещо?
Елиз просто поклати глава.
Крис си пое дълбоко въздух.
— Съзнавам, че под прицел са Двойките и Тройките, но поне вашите домове са по-сигурни от тези на по-ниските касти. Смятам, че би било разумно да приютите някое приятелско семейство от Четвърта или Пета каста.
Селест кимна.
— Пазете се. Послушайте съветите на краля.
Тя се обърна към мен и аз проумях, че е мой ред да кажа нещо. Обикновено, когато попаднех в задънена улица пред камерите на осведомителния бюлетин, търсех с поглед Максън, сякаш можеше да ме упъти безмълвно. Навикът ме подтикна и този път да се огледам за него. Посрещна ме обаче само русата му коса — беше приковал очи в скута си и от лицето му се виждаше единствено свъсеното чело.
Естествено, че се тревожеше за народа си. Но отчаянието не идваше само от загриженост към гражданите на страната му. Знаеше, че е възможно да загуби и нас четирите.
И нима не беше крайно време да си тръгнем? Колко ли Петици можеха да се сбогуват с живота си само защото седях на стола под ярките прожектори на дворцовото студио?
Но защо трябваше аз или някое от другите момичета да поемаме такова бреме на плещите си? Не ние отнемахме човешки животи. Сетих се за думите на Огъст и Джорджия и проумях, че имаше едно-единствено решение.
— Борете се — изрекох в пространството пред себе си. После, спомняйки се къде се намирах, обърнах очи към обектива на камерата. — Борете се. Бунтовниците са хулигани. Целта им е да ви сплашат, за да правите каквото ви казват. А после? Какво бъдеще очаквате да ви предложат? Тези хора, тези тирани няма внезапно да загърбят насилническата си природа. Дадете ли им власт, положението ще се влоши хилядократно. Затова се борете. Борете се с всички сили.
Чувствах как кръвта и адреналинът бушуват във вените ми, сякаш всеки момент щях да се нахвърля на някой от злосторниците. Не можех да търпя вече. Бяха ни принудили да живеем в страх, бяха подложили на тормоз семействата ни. Ако сега насреща ми се изпречеше някой от Южняците, нямаше да побягна.
Гаврил отново взе думата, но аз така се бях разгневила, че чувах единствено туптенето на сърцето си. Изобщо не разбрах кога изключиха камерите и прожекторите. Максън отиде при баща си и му прошепна нещо, а кралят поклати глава.
Момичетата станаха от местата си и започнаха да се разотиват.
— Отивайте директно по стаите — каза загрижено Максън. — Ще ви донесат вечеря намясто, а аз ще мина да навестя всички ви при първа възможност.
Докато ги подминавах, кралят докосна с пръст ръката ми и малкият му жест ми подсказа, че иска от мен да спра.