Искаше ми се да кажа нещо от сърце, да го уверя, че не искам да напускам мислите му. Но правилните думи все не идваха, затова просто пъхнах ръката си в неговата. Постояхме така, мълчаливо загледани в ръцете си. Той опипа съсредоточено двете ми гривни, сетне започна да гали с палец горната страна на ръката ми. Беше ми приятно да споделя този момент на спокойствие с него.
— Какво ще кажеш да прекараме утрешния ден заедно? — предложи той.
Аз се усмихнах.
— С удоволствие.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Тоест, накратко казано — още стражи?
— Аха, точно така, тате. Още много — засмях се аз в телефонната слушалка, макар и ситуацията далеч да не беше смешна. Баща ми обаче беше способен да разведри и най-напрегнатата обстановка. — Всички участнички оставаме. Поне засега. И моля те, кажи на всички да са нащрек, независимо че имат намерение да се нанесат в домовете на Двойки. Предупреди семейство Търнър и Канвас да внимават.
— Ох, котенце, всички знаят, че трябва да са предпазливи. Едва ли подозираш колко смелост си вдъхнала на хората с думите си по осведомителния бюлетин.
— Надявам се да е така. — Забих поглед в краката си и ме споходи интересна картина от миналото. В момента те бяха украсени с инкрустирани със скъпоценни камъни обувки на високи токчета, а само преди пет месеца се подвизаваха в оръфани кецове.
— Гордея се с теб, Америка. Понякога ме удивляваш с изказванията си, не че разбирам защо. Открай време си силна.
Гласът му прозвуча така искрено, че ме остави без дъх. Мнението на баща ми беше най-важно за мен.
— Благодаря, тате.
— Съвсем сериозно говоря. Не всяка принцеса би си позволила да каже подобно нещо.
Аз врътнах очи.
— Ало, тате, не съм никаква принцеса.
— Само въпрос на време е — отвърна той закачливо. — Което ме подсеща да попитам: как е Максън?
— Добре е — отговорих аз, човъркайки с пръсти крайчеца на роклята си. Помежду ни се настани мълчание. — Наистина го харесвам, тате.
— Така ли?
— Точно така.
— И каква е причината?
Позамислих се за момент.
— Не съм съвсем сигурна. Но май отчасти е защото ми позволява да бъда себе си.
— Била ли си някога друга? — пошегува се татко.
— Не, но просто… Винаги съм живяла с мисълта за цифрата си в системата. Първоначално ме преследваше дори в двореца. Петица ли бях, или Тройка? Исках ли да стана Единица? Но вече не ме засяга. И като че ли това е благодарение на него. Да не си помислиш, че е съвършен, доста гафове прави. — Татко се изкиска от другата страна на линията. — Но когато съм с него, знам, че съм просто Америка. Не съм олицетворение нито на някоя си каста, нито на съревнованието за короната. Дори не го възприемам като по-висшестоящ. Той си е той, а аз съм си аз.
Татко се умълча за момент.
— Звучи прекрасно, котенцето ми.
Беше ми малко странно да обсъждам романтичните си трепети с татко, но той беше единственият член на семейството ми, който виждаше Максън като човек, а не като величие; никой друг нямаше да ме разбере като него.
— Да. И все пак отношенията ни не са идеални — добавих точно в момента, в който Силвия надникна през вратата. — Имам чувството, че все нещо върви накриво.
Тя ме погледна красноречиво и оформи думичката „закуска" с уста. Аз кимнах.
— Е, и в това няма нищо лошо. Грешките са доказателство, че връзката ви е истинска.
— Ще опитам да го запомня. Тате, трябва да затварям. Закъснявам за закуска.
— Не бива да го допускаме. Грижи се за себе си, котенце, и при първа възможност пиши на Мей.
— Обезателно. Обичам те, тате.
— И аз те обичам!
Момичетата се разотидоха след закуска, но двамата с Максън се задържахме в трапезарията. Докато ни подминаваше, кралицата ми намигна, а аз почувствах как бузите ми пламват. Но не след дълго покрай нас мина и кралят, а погледът в очите му бързо изцеди руменината от лицето ми.
След като останахме насаме, Максън дойде до мен и сплете пръсти с моите.
— Бих те попитал какво ти се прави днес, но, за жалост, възможностите ни са доста ограничени. Можем да забравим за стрелба с лъкове, лов, конна езда и всякакви други занимания на открито.
Аз въздъхнах.
— Дори да водим след себе си цяла тумба стражи?
— Съжалявам, Америка — той ми се поусмихна тъжно. — Как ти звучи да изгледаме един филм? Ще намерим някой с вълнуващ пейзаж.
— Няма да е същото. — Подръпнах ръката му. — Но хайде. Ще трябва да се задоволим и с толкова.