— Наистина. Но вече съм осведомен. Татко ме накара да ги прочета от корица до корица. Ако Огъст ни беше навестил преди две седмици, щях да реша, че лъже за всичко, но вече не е така. Останах потресен, Америка. Ти самата си се запознала само с малка част от истината. Иска ми се да ти я разкажа цялата, но все още не мога.
— Разбирам.
Той впери решителен поглед в мен.
— Как научиха останалите момичета, че си събличала ризата ми?
Аз забих очи в земята, умувайки как да отговоря.
— Гледахме как стражите тренират на двора. Аз заявих, че и ти изглеждаш не по-зле от тях гол до кръста. Просто се изпуснах.
Максън отметна глава назад и прихна в смях.
— Не мога да ти се разсърдя за подобно нещо.
Аз се усмихнах.
— Водил ли си друго момиче тук?
Лицето му помръкна.
— Оливия. Но само веднъж.
Като се замислих, дори знаех за случая. Тя самата ни беше разказала за първата им целувка тук.
— Целунах Крис — изстреля той, без да ме погледне в очите. — Неотдавна. За пръв път. Сметнах, че е редно да ти го призная.
Той ми отправи въпросителен поглед, а аз му кимнах лекичко. Ако не ги бях видяла с очите си да се целуват, ако научех по този начин, вероятно щях да избухна. Но въпреки че вече знаех, ме болеше да го чуя.
— Ужасно е връзката ни да протича по този начин — казах смутено, докато роклята ми натежаваше все повече и повече от вода.
— Знам. Но, за съжаление, нямаме избор.
— Въпреки това не е справедливо.
Той се засмя.
— Кога в живота и на двама ни се е случвало нещо справедливо?
Истината си беше истина.
— Не бива да ти казвам това… и ако покажеш, че съм ти го издала, нещата несъмнено ще се влошат, но. от известно време с баща ти водим един неприятен диалог. Освен това спря издръжката на семейството ми. Но така или иначе, вече никое от семействата на другите момичета не получава пари и май наистина не беше честно.
— Съжалявам да го чуя — каза Максън. После отправи поглед към града. Забелязах как мократа риза полепваше по гърдите му и за момент се размечтах. — Но май нищо не мога да сторя по този въпрос, Америка.
— Не е и нужно. Просто исках да си наясно със случващото се. Мога да се справя и сама.
Не е свикнал с толкова самоуверени жени. Не може да разбере какво се случва в главата ти. — Той се пресегна за ръката ми, а аз му я подадох с радост.
Замислих се какво друго бих могла да го попитам, но въпросите ми се въртяха главно около останалите момичета, а не исках да си губя времето с това. Вече имах основание да вярвам, че съм наясно с положението, а дори да грешах, нямах желание да съсипвам момента.
Максън сведе поглед към китката ми.
— Искаш ли… — той вдигна очи към лицето ми, явно преформулирайки въпроса си. — Би ли танцувала с мен?
Аз кимнах.
— Но да знаеш, че хич не ме бива.
— Ще започнем бавно.
Максън ме придърпа към себе си и опря длан върху кръста ми. Аз сложих едната си ръка в неговата, а с другата повдигнах наквасената си рокля. Затанцувахме съвсем, съвсем бавно. Отпуснах едната си буза върху гърдите му, а той облегна брадичка върху главата ми и се понесохме, следвайки ритъма на дъжда.
След малко ме притисна още по-плътно към себе си и имах усещането, че всичко лошо се изпаряваше, оставяйки двама ни с Максън оголени в чистата сърцевина на връзката ни. Бяхме близки приятели, осъзнали, че не искат да прекарат живота си далеч един от друг. Бяхме почти пълни противоположности, а така сродни духом. Не можех да нарека близостта ни дело на съдбата, но действително я чувствах по-значима от всичко, преживяно до момента.
Вдигнах лицето си към Максън, сложих ръка на бузата му и го доближих до себе си за целувка. Мокрите му устни докоснаха моите, излъчвайки горещина. Усетих как и двете му ръце се увиват около гърба ми и притискат тялото ми към неговото, сякаш се боеше, че всеки момент ще се разпадне. Дъждът брулеше покрива, а светът около нас беше притаен. Имах чувството, че се нуждая от още, и още от него, от кожата му, от пространство и време за двама ни.
След всичките месеци, в които се бях стремяла да избистря желанията и мечтите си, в онзи едничък момент, създаден от Максън специално за двама ни, осъзнавах, че така нямаше да постигна нищо. Можех единствено да вървя напред и да се надявам, че откъснехме ли се един от друг, все някак щяхме да се съберем отново.
Нямахме друг избор. Защото… защото…
Защото колкото и време да ми бе отнело това прозрение, сега ме сполетяваше със светкавична скорост.
Обичах Максън. За пръв път усещах чувството така непоклатимо. Не го отблъсквах от себе си, вкопчена в Аспен и всички неизвестни, които той носеше със себе си. Не пристъпвах в сърцето на Максън, държейки единия си крак на вратата, така че да избягам, ако ме разочароваше. Просто дадох воля на собствените си осезания. Обичах го.