— Смяташ ли, че крият от нас броя на загиналите? — чудеше се Крис.
— Възможно е. Но тръгнем ли си, те печелят.
Крис направи един шев.
— Оставам в двореца, каквото и да се случва навън. — Нещо в тона u ми подсказа, че думите u бяха насочени специално към мен. Сякаш имах нужда да ми напомня, че няма намерение да се отказва от Максън.
— Аз също — отвърнах решително.
И следващият ден мина по същия начин, само дето никога преди не бях оставала разочарована да видя как слънцето си пробива път през облаците. Тревогата ни задушаваше и едва успявахме да се задържим на едно място. Изпитвах непреодолимо желание да побягна, да вложа част от натрупаната си енергия в нещо.
Следобед отново се отправихме към Дамския салон, макар и в непълен състав.
Елиз седна с книга в ръце, а аз — с нотните си листове, но Крис и Селест отсъстваха. Десетина минути по-късно Крис влезе през вратата с хартия за рисуване и комплект цветни моливи.
— Какво ще рисуваш? — поинтересувах се аз.
Тя сви рамене.
— Няма значение. Просто трябва да се занимавам с нещо.
Дълго време не стана от мястото си, кръжейки с червения молив над повърхността на хартията.
— Не знам какво правя — обади се накрая. — Знам, че поставям много хора в опасност, но го обичам. Не искам да си тръгвам.
— Кралят няма да допусне други нещастни случаи — опита да я утеши Елиз.
— Вече има достатъчно нещастни случаи — отвърна Крис, но не свадливо, а угрижено. — Просто трябва да се съсредоточа върху нещо друго.
— Готова съм да се обзаложа, че Силвия ни е подготвила цял куп работа — обадих се аз.
Крис се изкиска сдържано.
— Не съм чак толкова отчаяна. — Допря върха на молива до листа и нарисува плавна крива. Поне беше някакво начало. — Всичко ще се нареди. Сигурна съм.
Разтърках очи, взирайки се в нотните си листове. Трябваше да се поразнообразя.
— Ще отскоча до една от библиотеките. Ей сега се връщам.
Елиз и Крис кимнаха бегло, всяка съсредоточена върху заниманието си, и аз станах на крака.
Тръгнах с бавна крачка по коридора, достигайки една от стаите в дъното на етажа.
В библиотечката u имаше няколко книги, които си бях набелязала за четене. Отворих тихо вратата на гостната и в следващия момент осъзнах, че не съм сама. Някой плачеше вътре.
Последвах звука и намерих Селест, седнала на широкия перваз на един от прозорците с притиснати към гърдите си колене. Моментално ме споходи чувство за неловкост. Селест далеч не беше от сълзливите жени. До онзи момент дори не бях сигурна, че е способна да плаче.
Тъкмо обмислях да си тръгна, когато тя избърса очи и ме видя.
— Ъх! — изхлипа тя. — Какво искаш?
— Нищо. Извинявай. Дойдох да си взема книга.
— Е, взимай я тогава и да те няма. И бездруго винаги получаваш каквото си поискаш.
За момент онемях, слисана от думите и. Тя въздъхна тежко и стана от мястото си. Грабна едно от лъскавите си списания и го хвърли към мен, а аз го хванах несръчно.
— Виж сама. Малката ти реч по осведомителния бюлетин те е превърнала в звезда.
Вече всички те обичат. — Гласът и звучеше гневно, укорително. Сякаш бях планирала такава развръзка.
Обърнах списанието в ръцете си и още щом разгърнах корицата, ме посрещна половин страница, изпълнена със снимки на четирите участнички, както и с диаграма отстрани. Над фотографиите елегантно заглавие отправяше въпроса: Коя е ВАШАТА кралица?. Колонката до моето лице демонстрираше, че трийсет и девет процента от хората са гласували за мен. Резултатът не беше толкова висок, колкото предполагах, че трябва да е този на победителката, но надхвърляше с доста този на останалите момичета!
Покрай диаграмата бяха поместени цитати от анкетираните, според които Селест определено имала царствено излъчване, макар и да се подреждаше на трето място.
Елиз била най-уравновесена, но едва осем процента от населението гласуваха за нея.
До моята снимка имаше коментари, от които очите ми почти се насълзиха.
„Лейди Америка е досущ като кралицата. Тя е борбена личност. Ние не само я искаме на престола — нуждаем се от нея!"
Не можех да откъсна поглед от думите.
— Това… това истина ли е?
Селест дръпна списанието от ръцете ми.
— Разбира се, че е истина. Така че давай, омъжи се за него. Стани принцеса. Всички ще си умрат от радост. Тъжната Петичка печели короната.